Българската икономика спира да потъва, но възстановяването й е под въпрос
заради слабото вътрешно потребление в страната и очакванията за забавяне на растежа на ЕС – основния експортен пазар.
Това показва допитване на „Дневник“ до анализатори след публикуваните в края на миналата седмица данни за брутния вътрешен продукт (БВП) на страните – членки на ЕС.
Благодарение на възстановяването на износа и промишленото производство спадът на българската икономика през второто тримесечие на годината се забави до най-ниските си нива от пет тримесечия насам.
На годишна база той е минус 1.5% , след като за предходното тримесечие понижението беше 3.6 на сто за година, показаха експресните данни на Националния статистически институт (НСИ) в петък. Последните неофициални данни на финансовото министерство сочат, че подемът на износа продължава и през юли, – ръст от 44% на годишна база.
В най-добрия случай обаче положителният ефект от растежа в ЕС ще се усети у нас след поне 6 месеца.
„Потреблението ще си остане потиснато, докато кредитирането не се раздвижи, а това няма да се случи. Износът няма да расте много бързо през второто полугодие“, смята Цветослав Цачев, ръководител „Анализи“ в „Елана трейдинг“, в чийто най-оптимистичен сценарий българската икономика ще приключи годината на минус 1%. След данните от петък Институтът за пазарна икономика предвиди 0.5% растеж.
Частното потребление и правителствените покупки са намалели съответно със 7.6% и над 19.9% на годишна база според данните на НСИ. Много, много плахите добри новини идват от индустриалния сектор, т.е. там, където най-малко държавата се намесва, но БВП основно се формира от услугите (дял от над 62%), където спадът продължава, коментира пред БНР Божидар Данев.
