Германският министър на икономиката и климата Роберт Хабек при посещението си в газохранилище на компанията VNG AG.
Рецесията в Европа през зимата на 2022-2023 г. заради енергийната криза вече е неизбежна. България ще е една от страните, които ще пострадат заради свиването на търсенето на продукцията ѝ в ЕС. Както и защото изпъква като икономика с много неефективни процеси на производство, потребяващи особено много енергия – два пъти и половина над средното за Европейския съюз, а това излиза много скъпо.
Това е заключението на „Икономист инделиджънс юнит“ в доклад от миналата седмица, прогнозиращ, че вносът на газ от Русия няма да се възстанови и при студена зима и провалена европейска солидарност – бавно или блокирано споделяне на газови запаси между страните членки – икономиката на ЕС ще се свие.
Дори държавите да съкратят потреблението, високите цени на енергията ще нанесат сериозни щети. Това ще се усети и в държави, които не са зависими от руския газ (Испания и Велкобритания, например), за които в EIU коригират надолу очаквания растеж с между 0.5% и 1.5% от БВП.
За България има влошаване на очакванията за инфлацията. След почти 17% през юни – най-високата от 24 години насам – анализаторите очакват тя да продължи да расте през третото тримесечие. Високата цена на енергията (+37.5% ръст на транспортните разходи и +18.5% на битовите сметки от началото на годината) и поскъпването на храните (+23.8%) са ключови фактори за това. Тенденцията бе към забавяне ръста на инфлацията, а държавата смекчава ефекта и за бизнеса, и за гражданите, докато КЕВР не одобри през юли поредното поскъпване на тока и централното отопление.
Отново заради високите цени на газа за Европа следва и значима корекция на прогнозата за инфлацията в България догодина – от 4.7% на 6%. (при прогноза 2022 г. да завърши с годишна 14.1%).
Анализът за това, което предстои в европейската енергетика, е все по-мрачен:
– целта на Русия е да направи газовите доставки за Европа колкото може по-непредвидими и така да подкопае доверието в европейската икономика
– руският внос по „Северен поток“ ще се движи между 0% и 20% от договорените количества за Германия
– Унгария, Чехия и Словакия ще понесат най-големия икономически удар заради недостиг на газ и тясната им обвързаност с германската икономика, която ще изпадне в рецесия
– Германия, Австрия и Италия ще въведат режим за потребление на газ от бизнеса, като ефектът в Германия ще прелее през границите на тази страна
– догодина Европа трудно ще запълва газовите си хранилища без газ от Русия
– зимата на 2023-204 г. ще е предизвикателство
– инфлацията ще продължи да е висока, а икономическият ръст да е много бавен, поне до 2024 г.
Зимното потребление на газ в ЕС от 2014 г. насам варира между 130 млрд. куб. м и 148 млрд. куб. метра. В момента ЕС има около 79 млрд. куб. м в хранилища – малко над две трети от общия му капацитет. В случай на тежка зима повече страни ще се сблъскат с недостиг на газ.
Усилията за замяна на руския газ по други тръбопроводи и с втечнен природен газ (LNG) дадоха известни резултати, но не могат да постигнат много по-далеч в краткосрочен план предвид ограничената наличност на глобални доставки на LNG и недостиг на регионални терминали за регазификация. От страна на търсенето нуждите на Европа от газ ще бъдат потиснати както от плана на ЕС да намали търсенето с 15%, така и от въздействието върху потребителите от много по-високи цени. Въпреки това очакваме някои страни да не могат да задоволят нуждите си от газ тази зима, по-специално Германия, казват от EIU, част от групата, издаваща сп. „Икономист“.
Споделянето на газ (то бе одобрено окончателно в петък от т.нар. супермнозинство от 15 държави в ЕС без съгасието на Полша и Унгария – бел.ред.) би ограничило икономическите щети за най-изложените на газова и енергийна криза страни. Но съгласието за предизвикване на вътрешен недостиг, за да се помогне на съседна държава, би било непопулярно. В най-застрашените държави все още ще трябва да вземат трудни политически решения за допълнително намаляване на търсенето. Те могат да включват спиране на промишленото производство, налагане на още по-високи цени и дори директни ограничения върху използването на отопление в домакинствата, които в момента са защитен сектор.
Клаус Мюлер, ръководителят на мрежовия оператор на Германия, каза в края на седмицата, че до декември хората в страната ще трябва да се откажат от поне 20% от досегашното потребление на енергия. Също с 20% ще трябва Германия да намали износа си на газ към съседни държави и да внесе 10-15 гигаватчаса газ, за да избегне недостиг. По повод призивите на регионални политици за добив на газ чрез фракинг, Мюлер отвърне в интервю за „Велт ам зонтаг“, че това няма да реши проблема с газовия дефицит в следващите две зими, в които Германия ще продължи да е зависима от руски газ.
Целта на Германия е към 1 ноември газохранилищата ѝ да са пълни 95%. Ако Владимир Путин спре изцяло подаването на газ, най-голямата икономика в Европа ще изкара някак до края на зимата, но след това ще има огромен проблем със запълването на хранилищата за следващата зима. Домакинствата са защитени, но Мюлер напомни, че това не означава, че те могат да се отопляват безконтролно. „За да запазим работни места, мисля, че са напълно основателни и ограничения в частните домакинства“, допълни той.
Потребителите в еврозоната се подготвят за свиване на икономиката и продължваща висока инфлация, която да отслабва доходите им догодина, показа проучване от юни на Европейската централна банка, публиувано в четвъртък. За пръв път се видя, че потребителите започват да губят увереност, че ЕЦБ ще успее да върне инфлацията до целевите 2% годишно.
Близо 14 хиляди анкетирани потребители от Германия, Франция, Италия, Испания, Белгия и Нидерландия (шестте страни са 84% от населението и 85% от БВП на еврозоната) очакват:
рецесия от 1.3% в следващите 12 месеца
ръст на цените догодина с 5% и инфлация от 2.8% в следващите три години
номинален ръст на доходите от 0.9%, но ръст на разходите с 3.9%, което означава, че няма да остава много за спестяване.
Активността на частния сектор в еврозоната неочаквано се сви през юли до най-ниския резултат от 17 месеца и слезе под нивото, сигнализиращо за рецесия. Икономисти очакваха слаб растеж, но проучване на S&P Global сред търговските директори, публикувано на 22 юли, показа влошаващи се данни от производствения сектор, увеличаване на непродадените продукти в складовете и почти спиране на растежа при услугите. Положението вероятно ще се влоши заради оттеглянето на стимулите на Европейската централна банка и поскъпването на кредитите за пръв път от повече от дететилетие.
Анализатори, анкетирани от ЕЦБ в началото на юли, влошиха прогнозите си за еврозоната за 2023 г. – ръст от 1.5% от БВП (вместо досегашните 2.3%).
ЕЦБ очака ръст на икономиката от 3.7% тази година, 2.8% догодина и 1.6% през 2024 г.; прогнозата за инфлацията е 6.8% за 2022 г., 3.5% догодина и 2.1% през 2024 г.
Според МВФ догодина няма да има растеж в Европа и САЩ, ако Путин напълно спре газа и ограничи износа на петрол.
JP Morgan прогнозира рецесия в еврозоната – забавяне на растежа до 0.5% в третото тримесечие и свиване със същия размер в последните три месе[а на тази и първите три месеца на следващата година. Това ще ограничи и възможността на ЕЦБ да сдържа ръста на инфлацията с по-решително повишаване на лихвите, тъй като рискува така да задълбочи рецесията (коригираната прогноза на JP Morgan е за още 50 базисни пункта – по 25 през септември и октомври – вдигане на лихвата до края на 2022 г. вместо досегашните 75 бп; очакваното повишаване през декември няма да се случи). Само скъпият газ ще добави в близко бъдеще 1.2 процентни пункта към инфлацията.
В доклада на „Икономист интелиджънс юнит“ дългосрочнта прогноза е, че енергийните доставки в ЕС ще стават все по-„зелени“ и устойчиви (но зависимостта от внос на някои възобновяеми технологии няма да изчезне); скъпата енергия ще принуди домакинства и фирми да инвестират повече в енергийна ефективност. Лостовете за геополитическо влияние на Русия ще отслабнат. Всичко това обаче изисква няколко години и ще бъде съпроводен от значителни иконоически трудности и политическа нестабилност.
dnevnik.bg
