Хиляди телевизионни канали. Милиони интернет-страници. Давим се в потока от данни, който ни заобикаля. Не трябва да опитваме да спрем течението, а само да го филтрираме, смята Родри Марсден в свой материал за в-к „Индипендънт”.
Ако изключим някой кървав инцидент, или откриването на някакъв вид серум за безсмъртие, вероятно разполагам с още около 30 години на тази планета. Около 10 от тях ще преминат в сън под завивките, което ми оставя 20 години, които трябва да оптимизирам за максимална възвръщаемост и да направя най-доброто, за да не изкуфея. Някои ще бъдат прекарани в опити да постигна някакъв вид успех – да накарам родителите ми да се гордеят с мен, да спечеля малко пари. Ще използвам други, за да поема стимулиращите думи на водещи мислители, или да облекча стреса чрез безсмислено забавление, или ще изпълнявам глупави административни задачи, за да направя всичко останало финансово достъпно.
Но по-рано днес загубих 30 секунди в четене на и-мейл, който ме канеше на детска занималня за създаване на играчки. Нямам идея защо съм го получил. Нямам деца, но дори да имах, смятам че малките декоративни шапки няма да имат участие в развитието им. Но бях получил нещото, прочетох го, и след това ядосано го изтрих, защото беше си позволило да загуби част от безценното ми време. Време, което можех да прекарам, наблюдавайки как някакъв човек изпълнява първото в света тройно салто с колело. Нали се сещате, важните неща…
Интернет ни предлага зашеметяващ набор от избори, през които си пробиваме път с мъка, и с лошо настроение. С все повече недоволство получаваме дигитални поздрави от хиляди компании, приятели, музиканти, благотворителни организации, филмови студия, писатели, новинарски агенции и организатори на детски занимални, които искат нашето време, нашите пари и нашето мнение. Това е обичайно определяно като „информационно претоварване”, но вероятно по-подходящият термин, измислен от американския писател Клей Шърки е „провал на филтрацията”.
