Голямата издирвателна операция продължава
Подводница с туристи изчезна в Атлантическия океан. Все още не е ясна съдбата на петимата на борда. Голямата издирвателна операция продължава с участието на самолети и кораби от Съединените щати и Канада. Вероятно в плавателния съд остава въздух за малко повече от две денонощия.
Британският милиардер Хамиш Хардинг е на борда. Той е пилот, изследовател и турист в Космоса. Друг богат бизнесмен – пакистанецът Шахзада Дауд също е в миниподводницата. Той е с 19-годишния си син.
Малката подводница има една основна дейност – посещава останките от „Титаник“ на дъното на Атлантическия океан. Цялото спускане продължава 8 часа и на всеки 15 минути от подводницата говорят с кораба, от който се спуска. Такава комуникация няма от 18 юни.
„Мястото на търсенето е на 1 400 км източно от нос Кейп Код. Дълбочината там е приблизително 3 900 м. Мястото е много отдалечено и търсенето там е трудно. Но изпращаме всички възможни средства, за да засечем плавателния съд и да спасим хората на борда“, каза Джон Могър, контрадмирал в бреговата охрана на САЩ.
Останките на „Титаник“ са на 3 800 м под повърхността. От бреговата охрана казват, че налягането там е 380 атмосфери и ако се наложи работа на такава дълбочина, тя ще е сложна и рискова. Това знае и собственикът на подводницата – Стоктън Ръш. Той също е на борда. Ръш винаги е настоявал, че плавателният съд не е за разходки. Един билет струва 250 хил. долара, но освен да вози богатите, подводницата има и научни мисии.
„Това не е туристическа операция. На борда имахме редица морски археолози, биолози и други учени. Дори платените клиенти получават нови знания и умения – как да ползват сонара, как да работят със системата за комуникация или да правят подводни снимки“, заявява Стоктън Ръш, собственик на миниподводницата в интервю от архив.
Подводницата се спуска до останките на „Титаник“ от 2018 г. Журналист, който е бил на борда казва, че всеки участник подписва договор, в който 3 пъти се споменава опасността от смъртен случай, само на първата страница.
Инж. Д-р Илия Щирков, който над 30 години е бил командир на изследователска подводница в Института по океанология- Варна, смята че шансовете операцията да завърши с успех са минимални, тъй като подводницата все още не е локализирана.
„Това е подводница за малки дълбочини, 250-300 м, същият тип подводници са до 600 м. За по-дълбоко разстояние твърдият корпус най-често е сфера. Те нямат тази кула, която при изплаване на подводницата се показва над повърхността и може да бъде забелязана лесно. Съответно могат само да докосват повърхността, затова в търсенето участват и самолети, за да я забележат”, обясни инж. Д-р Щирков, демонстрирайки на личен макет.
Липсата на комуникация на борда може да бъде по няколко причини, например ако има проблем с акумулаторите, пожар или късо съединение. Такива обстоятелства унищожават и възможностите за ултразвукова и радио връзка.
Относно отварянето на входния люк само отвън, инж. Щирков обясни че друга възможност няма, защото той също участва в здравината на твърдия корпус.
В подводницата трябва да има т.нар. авариен запас. Освен кислород има и специален химикал, който поглъща въглеродния двуокис. Двата ресурса са с еднакви количества, но обикновено единият свършва по-бързо.
Относно идеята за закачане на подводницата с въже, още 1936 г. е направен опит за спускане на 1200 м и тогава са успели да се върнат. Но рискът е много голям, защото въжето може да се скъса по някаква причина и те няма да имат начин да се върнат. Тоест спускането на 3900 м с въже вероятно е възможно, но не е практично, обхождайки „Титаник“ те могат да се закачат. Има такива телеуправляеми апарати, които са използвани за изучаването на кораба, но те са необитаеми.
Подводни шумове са засечени от зоната за издирване на изчезналата подводница
Ако се локализира би започнала една сложна операция по нейното изваждане, защото явно тя не може да изплува самостоятелно. Въпреки че „Титан” би трябвало да има авариен баласт, който да освободи при нужда, за да изплава. На мястото е наситено с техника, която е готова да се задейства веднага, стига подводницата да бъде открита.
Относно подводните шумове, които бяха отчетени инж. Щирков смята, че това е акустичен прибор, който автоматично изпраща подобни сигнали. Той помага да се определи посоката, в която е подводницата.
nova.bg
