През тази година паричните преводи ще изпреварят ПЧИ като най-голям източник на чужд капитал за развиващите се страни
Снимка: Ройтерс
Всеки месец Джой Кякуита натиска бутон на телефона си и прави нещо, което правят милиони други хора по целия свят: тя изпраща пари у дома, пише Financial Times.
Кякуита, адвокат със седалище в Лондон, дава една трета от заплатата си на своето семейство в Уганда, включително плаща пари за училищни такси на своите братя и племенници.
„Вярвам, че когато им платите добър курс, има голям шанс те да бъдат взети на работа“, казва тя. “И ако са наети, те ще могат да помогнат на своите братя и сестри.”
Кякуита е само един от приблизително 270-те милиона мигранти по целия свят, които се очаква да изпратят общо 689 млрд. долара у дома тази година, изчислява Световната банка. Тази цифра бележи знаков момент: през тази година паричните преводи ще изпреварят преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) като най-голям източник на чуждестранен капитал за развиващите се страни.
Някога паричните преводи бяха разглеждани от много икономисти като второстепенен въпрос за развиващите се икономики, след ПЧИ и инвестициите в акции. Поради самия им обем и устойчив характер обаче тези потоци вече са „най-важният източник, когато става въпрос за финансиране на развитието“, казва Дилип Рата, ръководител на глобалното партньорство на знанието относно миграцията и развитието към Световната банка.
Броят на хората в света, които живеят извън родната си страна, се е увеличил от 153 милиона през 1990 г. на 270 милиона миналата година според Световната банка, коетo превърна глобалните парични преводи от ручей в река. С увеличаването на миграцията тези финансови плащания се превърнаха в една от определящите тенденции на глобализацията през изминалия четвърт век – частното, неформално, лично лице на глобалните капиталови потоци.
За много развиващи се икономики това е спасителна линия.
„Във времена на икономически спад, природни бедствия или политическа криза, частният капитал обикновено се оттегля и дори официалната помощ е трудна за администриране“, казва Рата. „Паричните преводи са първата форма на помощ, която пристига, и те продължават да нарастват.“
Паричните потоци подпомагат платежния баланс на страните и следователно техния кредитен рейтинг, намалявайки разходите за заеми на правителства, компании и домакинства. Във Филипините, например, тази година притокът на парични преводи от чужбина в размер на 34 млрд. долара ще помогне да се намали дефицитът по текущата сметка до само 1,5% от БВП. Без тези преводи той би възлязъл на над 10% от брутния вътрешен продукт.
Паричните преводи са „сравнително стабилен източник на чуждестранна валута в текущата сметка и се отразяват директно в нашите държавни рейтинги“, казва Джеймс Маккормак от Fitch Ratings. „В случая на държави като Филипините, Египет или Нигерия, техните позиции по текущата сметка биха били много по-слаби при липса на тези парични потоци.“
Някои правителства се стремят да канализират паричните преводи в усилия за развитие. Индонезия е последната страна, която обмисля „облигации на диаспората“ в опит да използва спестяванията на по-заможните си жители в чужбина.
Но паричните преводи от чужбина имат и икономически недостатъци. Субсидирайки ниските доходи у дома, те осигуряват буфер срещу въздействието на бавния растеж, което облекчава натиска върху правителствата да реформират своите политики.
И чрез насочване на капитала към потребителски разходи, паричните преводи увеличават вноса – което, според някои икономисти, възпрепятства развитието на вътрешната промишленост.
“Никоя държава няма да забогатее от парични преводи”, казва Гарет Ледър от консултантската компания Capital Economics. „Не мисля, че някое правителство би искало да се отърве от тях, но мнозина биха искали да стигнат до момента, в който те вече не са необходими.“
Дилип Рата от Световната банка обаче твърди, че това подценява значението на паричните преводи. „Лошо ли е потреблението?“, пита той. “Всъщност не. Без него щяхме да сме мъртви. Инвестициите могат да почакат, потреблението не може.” С увеличаването на доходите, добавя той, хората влагат пари в жилища, здравеопазване и образование. „Това формира човешкия капитал и е голяма инвестиция във всяка икономика.”
Паричните преводи също така са един от ключовите механизми за предаване на глобалните икономически сътресения. Хората постоянно търсят възможности, така че емиграцията нараства, когато местната икономика се развива лошо. Когато страната домакин се справя добре и мигрантите просперират, те изпращат повече пари у дома – антицикличен тласък за страдащата им родна им икономика.
Но когато страните домакини навлязат в трудни времена, шокът се предава обратно на семействата на мигрантите под формата на по-ниски парични преводи. Това може да пренесе икономическото забавяне в родната страна на мигрантите, като подхрани икономическата нестабилност в глобален мащаб.
Един пример е скорошното понижение на цените на петрола. Това беше удар не само за страните, които произвеждат петрол, но и за семействата в Югоизточна Азия и на други места, които имат гастарбайтери в Персийския залив.
Това се оказа структурен шок за Ливан, малка икономика, в която семействата и банковата система са силно зависими от паричния приток от диаспората.
„Ние наблюдаваме отблизо Ливан, защото паричните преводи от чужбина наистина намаляха през последното десетилетие, с почти 12% от БВП“, казва Франк Гил от S&P Global, една от големите три рейтингови агенции. „Това е ключов източник на финансиране за публичния сектор и е сериозно притеснение за рейтинговите агенции по очевидни причини.“
През май S&P намали перспективата по рейтинга на Ливан до отрицателна, като посочи забавянето на притока на капитал от нерезиденти като заплаха за фискалната стабилност на страната.
Въпреки че паричните преводи са се превърнали в една от основните характеристики на настоящата ера на глобализация, политическите промени, включително възхода на популизма, повдигат въпроса дали тяхното икономическо значение няма да се окаже краткотрайно.
Съпротивата срещу глобализацията нараства и антимиграционните настроения се увеличават в много развити страни. Така че е възможно както миграцията, така и капиталовите потоците, които тя създава, да започнат да отслабват.
Но Световната банка очаква 550 милиона души да влязат в работната сила на страните с ниски и средни доходи до 2030 г. А зеещата пропаст в доходите между развитите и страните с ниски доходи – 43 000 долара годишно на глава от населението в първите и 800 долара годишно във вторите – ще се запази.
Това означава, че възможностите за работа в чужбина ще продължат да изглеждат привлекателни.
„Структурните тенденции в света са за по-голяма миграция, не за по-малко“, казва Ледър
„Западният свят старее и ще бъде все по-зависим от вносна работна ръка“, казва Гил. “Не виждам защо това да не продължи.”
Междувременно другите източници на капитал за развиващите се икономики стават все по-малко надеждни. ПЧИ, традиционно ключов двигател на развитието, намаляват. Изходящите ПЧИ от петте основни световни източника през последните години – САЩ, Китай, Германия, Япония и Обединеното кралство – спаднаха с две трети между 2017 и 2018 г., сочат данните на ОИСР.
И след като на хоризонта се очертава глобално икономическо забавяне, спекулативните инвестиционни потоци също могат да станат по-колебливи.
Това оставя мрежата от парични преводи по света като една от основните системи, чрез която глобалният капитал циркулира. И дори ако миграцията намалее, големият съществуващ брой от мигранти по света означава, че тези потоци вероятно ще продължат за десетилетия напред.
В Саутхол, западния квартал на Лондон, където живее, Джой Кякуита няма планове да се върне в Уганда. “Сега не мисля за това, защото имам голяма мечта във Великобритания”, казва тя. “Имам деца, които са родени тук.”
Тя учи и се квалифицира като адвокат благодарение на финансовата помощ от сестра си, която е дошла в Обединеното кралство, за да работи като медицинска сестра. Сега тя иска да предаде тази сполука на следващото поколение от семейството си.
Връщането у дома, казва тя, „вече не стои пред мен, както и пред децата ми… По-скоро бих подкрепила моето по-широко семейство оттук“.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Божидарка Чобалигова
investor.bg
