Правителството прие Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в България и визия за създаването на механизъм за финансирането им.
За изграждане на работещо партньорство между държавата и гражданските организации се предвижда създаването на Съвет за развитие на гражданското общество към министър-председателя.
Той ще координира, следи и оценява изпълнението на Стратегията, ще приема годишен (вкл. финансов) план за изпълнението й, ще анализира ефективността на отпуснатите публични средства за финансиране на гражданските организации, ще подпомага взаимодействието им с държавната и местните власти.
От Дондуков 1 цитират Световния дарителски индекс за 2011 г., според когото България е на 145-о място от общо 150 страни – само 13% от хората у нас са дарявали за гражданска организация и само 5% са били доброволци.
Предвижда се също създаването и реализирането на прозрачен механизъм за финансиране на гражданския сектор в България, който няма да отменя финансирането, получавано от юридическите лица с нестопанска цел по условията и реда на съответните специални закони.
В момента в България има повече от 34 хил. регистрирани фондации и сдружения. От вписаните над 9000 в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Министерството на правосъдието (основна целева група на стратегията) най-голям брой работят в сферата на образованието – 13%, социалната област – 11%, културата – 9% и младежките проблеми – 7%, а останалите – в 20 други области.
Стратегията си поставя за задача да подкрепи организациите да мобилизират гражданска енергия за осъществяване на информиран дебат по теми от дневния ред на обществото, да представляват и защитават интересите на различни обществени групи, да бъдат коректив на централната и местната власти и двигател на диалога между управляващи и граждани и др.
Сред мерките за постигане на финансова устойчивост на гражданските организации е насърчаването на дарителството – един от трите основни източника за финансиране на гражданския сектор (освен държавния бюджет и собствените приходи от членски внос, стопанска дейност и др.).
По отношение формирането на условия за гражданска активност е заложено създаването на ред, според който становищата на гражданските организации да станат част от задължителните материали за разглеждане при вземането на решения; подкрепа на доброволчеството и доброволчески инициативи, вкл. приемане на закон за доброволчеството; създаване на условия за включване на гражданското образование в училищната и академичната програми.
В проекта на МС се посочва още, че целта на Механизма за финансиране на гражданския сектор, чиято концепция беше одобрена заедно със Стратегията, е да създаде устойчива система за финансиране на организациите на гражданското общество и да допринася за превръщането им в реален фактор при формулиране на приоритетите на държавата, общините и местните общности.
От МС гарантират, че при финансирането на организациите ще се спазват принципите на прозрачност и откритост (вкл. на целите, финансирането, дейността и участниците/създателите на организациите, кандидатстващи за публични средства); устойчивост на предоставяното финансиране; ефективност и ефикасност (видимост на резултатите и оптимална цена); предвидимост (ясни срокове за обявяване на темите, за които ще се получава финансиране, и за набиране на проекти); отчетност и публичност на резултатите, докладите, анализите и отчетите; партньорство при разработване на приоритети, цели, критерии и участие при оценката на резултатите.
Предвижда се за 2013 г. Министерството на правосъдието да остане органът, отговорен за конкурсния принцип за предоставяне на средства на гражданските организации, а от 2014 г. да бъде избрана специална независима организация, в която ще бъдат включени представители както на държавата, така и на НПО.
