Българите са на едно от челните места в Европейския съюз по доплащане за здраве. От джоба на пацинетите излизат близо половината от парите, които се дават за медицинска помощ. Това са пари, които се плащат за различни услуги в болниците – избор на екип, медицински изделия, самостоятелна стая, телевизор, прием в болница и др.
Често примерите са драстични. Хората са принудени да плащат десет пъти по-скъпо за едно лекарство или изделие, в сравнение с цената му на пазара. На други места им изискват допълнителни пари за самия достъп до болнична стая. Законите и наредбите забраняват това. Забраняват и на болниците да печелят от надценки на лекарства и медицински изделия. Но вратичките в законите са широко отворени, въпреки че всички в системата знаят за тях.
“Последните данни са за около 48 на сто от разходите за здравеопазване, които се дават пряко от хората под формата на регламентирани и нерeгламентирани плащания”, каза за Свободна Европа доц. Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализ. Той уточни, че средното ниво за европейските дъжави е 15-20 на сто. Всичко останало се покрива от здравните фондове или допълнителни частни застраховки.
Разходите за здравеопазване са над 8 на сто от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, по данни на Европейската комисия.
В абсолютни стойности това означава, че при БВП от близо 120 млрд. лв. за 2019 г. от джоба на пациентите са излезли над 4.5 млрд. лв.
Кога е законно доплащането?
Доплащането за медицинска помощ не е незаконно, но се случва при точно описани случаи, разделени в две големи групи.
“Първата група обхваща случаите, когато се предоставя медицинска помощ, която е извън рамките на договореното с Националната здравно осигурителна каса (НЗОК)”, казва д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването. Втората група обхваща доплащания за допълнителни услуги по време на лечение по договор с НЗОК.
Пациентът заплаща (ако не е освободен) потребителска такса за всеки ден престой в болницата; цената на медицински изделия, които не се покриват от НЗОК. Допустимо е от пациентите са се изискват допълнително пари за „подобрени битови условия“.
Възможностите за изискване на допълнителни плащания според наредбата изглежда ограничена и регламентирана, но на практика не е така.
Как едно изделие поскъпва 11 пъти?
Ето няколко примера за това как се събират пари от пациентите. Свобдна Европа разполага с имената на фирмите и болниците от тези примери, но няма да ги публикува, защото не става дума за изключения.
Пример № 1
Не всички медицински изделия се покриват от НЗОК. В тези случаи пациентът трябва да си ги плати сам. В една от столичните болници пациент е заплатил за лапароскопска (т.нар. безкръвна) операция две медицински изделия. За едното – 295 лв., а за другото – 1080 лв.
“За сравнение се обърнахме към фирмата доставчик на тези изделия в България, която ни предостави оферта”, казаха за Свободна Европа застрахователи. “За първото изделие болницата беше изискала заплащане в размер на 295 лв., а фирмата предлагаше два варианта на това изделие на цени 18.30 лв. и 29 лв.; за второто медедицинско изделие болницата беше изискала от пациента 1080 лв., а фирмата ни предложи в офертата си цена от 94 лв. без ДДС”.
В друг случай в същата болница пациент е заплатил за „Лапароскопски троакар“ 685 лв. Същото изделие струва между 80 и 93 лв. За „Покривен сет за лапароскопска хирургия“ болницата е калкулирала 295 лв. За сравнение цената в други лечебни заведения е 30 лв.
Документите по двата случая са предоставени на Министерството на здравеопазването, което разпорежда на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да извърши проверка. Заключението и за двата случая на агенцията е, че лечебното заведение е закупило консумативите от фирма доставчик, заприходени са в болнична аптека и са изписани на пациентката на същата стойност.
Пациентката е заплатила по доставна цена, без надценка, съгласно ценоразписа на болницата, която е частно лечебно заведение и не попада в кръга на задължените лица, възложители на обществени поръчки. Т.е. всичко е напълно законно и пациентката е платила поне десет пъти повече пари.
Къде отиват тези пари?
По закон болницата не може да слага надценка на медицинските изделия и медикаментите. Справка в търговския регистър показва, че собствениците на фирмата доставчик и на лечбното заведение са свързани лица. Т.е. печалбата не отива в болницата, а в свързания с нея доставчик.
Пример № 2
В друга болница всеки пациент заплаща по 130 лв. с ДДС на ден за „Техническо и битово обслужване при реновирани условия“ на външна фирма. Според търговския регистър предмет на дейност на фирмата е „общ и специализиран сграден мениджмънт включително на лечебни заведения, цялостно управление и поддръжка на имоти, съоръжения и стоки, отдаване под наем, посреднически услуги и поддръжка на сгради и прилежащите към тях площи/паркинг, дворове и др.“
Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ не позволява болниците да събират пари за това. Но нормативните ограничения на практика са заобиколени, защото пациентите не плащат на лечебното заведение, а на външната фирма. От агенция “Медицински надзор” отговарят, че не могат да извършат проверка, защото не става въпрос за търговско дружество, регистрирано по Закона за лечебните заведения.
“Забраната е за лечебното заведение и не обхваща външните фирми. Има доплащания, които минават през външни фирми”, обяснява д-р Стойчо Кацаров.
Пример № 3
Друга болница е посочила една и съща цена за “сет” в размер на близо 4 хил. лв. за две различни оперативни техники, които изискват различни медицински изделия. При лапароскопски операции цената на сет е около 800 лв., а при роботизираната хирургия е по-висок. В ценоразписа обаче е сложена по-високата цена за консуматив и така процедурата за пациента се оскъпява с 3200 лв. Няма обяснение каква е причината.
“Правилата се нарушават поголовно. Често и от незнание”, коментира д-р Стойчо Кацаров. Свободна Европа изпрати въпроси и до Изпълнителна агенция “Медицински надзор”, но до този момент няма отговори.
Широко отворена врата в закона
Доплащането понякога е свързано с драстичните разлики в цените на едни и същи лекарства и медицински изделия в различните болници. В опит да ограничи тази разлика, както и под заплаха от наказателна процедура на Европейската комисия срещу България, правителството прие поправка в Закона за обществените поръчки. Според нея частните болници, които работят с публичен ресурс от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), също трябва да правят обществени поръчки и така да търсят най-ниската цена.
Този текст обаче изчезна от проекта, докато той пътуваше от Министерския съвет към Народното събрание, за да бъде окончателно приет. В средата на декември депутатите приеха законопроекта без изчезналата разпоредба и отхвърлиха предложението на Крум Зарков (БСП) да се върне първоначалния текст.
Така възможността за драстични разлики между цените на едно и също лекарство или медицинско изделие в различните болници остана. Разлики, които се плащат или от НЗОК, или от пациентите.
Генка Шикерова
Генка Шикерова е разследващ журналист. Работила е дълги години в бТВ и Нова телевизия.
svobodnaevropa.bg
