Спирането на борсата FTX показа нагледно рисковете и пробойните в нерегулирания свят на дигиталните активи
© Shutterstock
Биткойн ще промени всичко. В началото това беше не просто мантра, а манифест.
От създаването си през 2009 г. първата децентрализирана криптовалута е изтъкана от философията да е антипод на прогнилите финансови пазари – стабилни пари, независими от правителства, централни банки и регулатори, за ползването на които няма нужда от омразни посредници. За разлика от фриволно печатаните долари, евро, паундове и йени, с биткойн това няма да може да се прави – обемът е предварително зададен, ръстът на паричното предлагане се управлява от алгоритъм и всичко това е вписано буквално в ДНК-то му, т.е. в кода му.
Тази криптоутопия така и не стана действителност.
След като от бутиково занимание за програмисти и анархисти, дигиталните пари и блокчейн технологията добиха мейнстрйм популярност, те бързо се населиха от класическата фауна на финансовите пазари – борси, банки, фондове и всевъзможни койни и токъни. Така, вместо алтернативна вселена на Уолстрийт, се получи негов умален модел – ниша на стойност няколко трилиона при пика, а сега, година след него, около 800 млрд. долара. И много от традиционните играчи видяха възможност да вземат парче от пая, което бързо създаде паянтови мостове между двата свята.
Възходът беше белязан от своите приливи и отливи, но като цяло беше тласкан все по-малко от този първичен ентусиазъм и вяра в неизбежната криптореволюция и все повече от спекуланти, търсещи бързи печалби и, разбира се, от изобилната ликвидност на ерата на лесните пари и отрицателните лихви. Така биткойн от центове в началото достигна през 2021 г. до почти 70 хил. долара и дори след хилядите проценти доходност валяха прогнози как неизбежно цената му ще се измерва в стотици хиляди, а защо не дори и милион долара. Вместо това 2022 г. донесе срив и фалити. Сред най-знаковите потънали играчи през пролетта бяха стейбълкойнът Terra (който по замисъл трябваше да е вързан към долара в алгоритмично подобие на валутен борд), кредиторът Celsius, брокерът Voyager, фондът Three Arrows Capital, a сега – борсaта FTX (виж стр. ???14???). Но при всеки трус властваха и страхове, че заразата ще обхване и техни конкуренти, което допълнително засилваше паниката и спадовете.
На пръв поглед това може да се разчете като обичайна циклична криза, каквито избухват периодично и на класическите финансови пазари. Там те също вземат жертви, като вече нарицателната Lehman Brothers, която докара почти до пълен колапс цялата глобална финансова система през 2009 г.
Всъщност обаче тук говорим за нещо много по-структурно и фундаментално. В дългата си история финансите са се сблъсквали с различни видове рискове и измами. Затова и с натрупаното колективно знание през вековете са измислени много механизми те да бъдат избягвани или поне минимизирани. И не случайно финансовият сектор е еволюирал в сложна система от правила и институции. Те не действат на 100%, но като цяло спомагат да се избегнат най-грубите и фатални грешки – например да не може всеки да бърка безконтролно в парите на клиентите си или пък банковата паника да не помита целия сектор.
В Дивия запад на криптовалутите тази инфраструктура практически напълно отсъства. Донякъде това е заради недоглеждане, донякъде заради недоразвитост (целият пазар на дигитални валути е по-малък от борсовата оценка на някои технологични компании като Apple Microsoft или Google), а донякъде и съзнателно – заради убеждението или илюзията, че алгоритми могат да я заместят. Сега всички участници на пазара, и най-вече инвеститорите, с проби и грешки (и с цената на солени загуби) откриват „топлата вода“ – защо много неща са регулирани, забранени и дори криминализирани. На тях им се налага да наваксат на бързи обороти няколко века институционално развитие, без което криптозимата може да се превърне в ледникова епоха.
Защо не мога да си печатам пари
В основата си парите не са нещо сложно – средство за размяна. Може да не са хартии или монети, а злато, камъчета, раковини или електронни записи. И определено може и да са частни, като тук има изобилни примери в историята, но проблемът обикновено е в доверието, че който ги е издал, няма да злоупотреби. Дори и днес има подобни квазипари примери, макар и със стеснено приложение – бонус точките от супермаркета при пазаруване, с които можете да се сдобиете с тиган или джобно ножче, могат да минат за нещо подобно.
capital.bg
