Как Борис Джонсън може да бъде пример за Европа?

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
129

Това може да стане, ако британският премиер изпълни обещанието си за преодоляване на регионалното неравенство

 

Борис Джонсън. Снимка: Bloomberg

Обещанието на премиера на Великобритания Борис Джонсън да „изведе на по-високо ниво“ страната има за цел да фокусира обществото върху положителен дневен ред, да отвлече вниманието от Brexit и да спаси Консервативната партия от онова, от което един от неговите предшественици се оплака като тенденция да се „мърмори за Европа“, пише Мартин Сандбю за Financial Times.

Парадоксът е, че предизвикателството пред него – да преодолее регионалното неравенство, е такова, което той споделя с всяка друга държава в Европа и извън нея.
Кризата в провинциална Великобритания изигра голяма роля за мнозинството, което получиха привържениците на Brexit на референдума през 2016 г., както и за победата на изборите през декември на Джонсън, който беше възприет от достатъчно избиратели в проблемни райони като най-добрата им надежда. С набито око за политическата възможност той изпревари другите партии, като предложи надежда на безнадеждните точно на правилните места, тоест най-лошите места – тези, които претърпяха най-голям упадък на фона на десетилетния растеж във водещите градове.

Регионалното неравенство във Великобритания е екстремно, но далеч не е уникално за Европа. На практика всяка европейска държава, да не говорим за САЩ, осъзнава със закъснение десетилетните неуспехи на политиците да поддържат икономически модел, който разпространява просперитет по цялата национална територия.

Икономически историци, които внимателно изготвят оценки на брутния вътрешен продукт за близо 200 региона в Западна Европа през последните сто години, установяват, че през по-голямата част от 20 век регионалното неравенство се свива. От 80-те години обаче тази конвергенция спира и частично се обръща. Подобна тенденция се наблюдава и в САЩ.

Така че нарастващото икономическо господство на Лондон в икономиката на Обединеното кралство е просто особено краен пример на западния феномен. Ако Джонсън е прав, че Великобритания се нуждае от „вдигане на нивото“, тогава това важи за почти всяка друга зряла икономика. Това означава, че трябва да очакваме политиците в другите държави да постигнат електорален успех, като повторят стратегията на Джонсън. От гледна точка на политиките неговият успех или провал в изравняването на регионите ще бъдат следени в Европа поне толкова отблизо, колкото и в Обединеното кралство. В противен случай той би направил добре, ако проучи опита на други страни за това какво работи и какво не.

Джонсън би могъл да започне, прекосявайки Ламанша. Съветът за икономически анализи към френското правителство току-що публикува проучване на основните причини за протестите на жълтите жилетки. Приликите с „изоставената“ Великобритания на Brexit са поразителни.

Първо, участието в протестите е свързано с други признаци на недоволство, като например по-ниска избирателна активност и по-лоши показатели за благополучие. Второ, тези нещастни общности са икономически неуспешни, което се забелязва в по-слабия растеж на работните места и по-ниските цени на жилищата.

Един от най-интересните показатели за недоволството е изчезването на местните магазини, културни средища и обществените услуги. Защитавайки аргументите на Балзак от 1840 г. за местната бакалия като „най-силната социална връзка“, изследователите откриват, че френските общности, които са загубили последния си магазин, са три пъти по-склонни да участват в събитие на жълтите жилетки.
Това трябва да звучи познато. Отвъд статистиката, икономическият спад често се усеща в реалния живот чрез спуснатите кепенци по главните улици и загубата на места за социални срещи. Доказателството за наличие на политика за подобряване на регионалното неравенство трябва да се измерва не само чрез индивидуалния жизнен стандарт, но и в сплотяването на общността. Френското проучване например установява, че индивидуалното безпокойство варира в зависимост от средния доход в общността: местното икономическо подобрение кара хората да се чувстват по-добре, дори ако тяхното собствено финансово положение е непроменено.

Вместо да се питаме дали корените на политическото недоволство са икономически или културни (реакция срещу имиграцията или либералните ценности например), трябва да разберем как икономическите условия поддържат местните култури – или да се провалим в това начинание. Огромните извънградски търговски центрове и централизираните здравни услуги могат да се окажат ефективни, когато се измерват тясно, но може би не толкова, когато се вземат предвид пълните разходи от загубената бакалия, библиотека или аптека.

Джонсън направи първата стъпка в този процес, като вникна в дълбочината на отчаянието и го изрази. Следващата стъпка – изпълнение на обещанието, е много по-трудна. Както става ясно от френското проучване, то изисква дълбоки промени не само в начина, по който се оценява политиката, но и в начина на нейното прилагане. Местните общности трябва да имат роля в оформянето на политиката – нещо, с което хиперцентрализираното Обединено кралство е зле позиционирано да се справи.

Популистите имат предимството, че не се свенят да изпълняват своите обещания. Ако Джонсън покаже на другите политици, че това е възможно, той ще направи страхотна обществена услуга.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
investor.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!