Александър Леви е журналист във френския в. "Курие Ентернасионал".
Статията е публикувана на блога на френския в. „Льо Монд“, посветен на Западните Балкани.
Петдесетгодишен човек по бански взима микрофона, представя се и разказва накратко своята история. Една история, в която ще се разпознаят много българи.
Той казва: „През 1990 заминах за Канада с „кубинските самолети“ (тогава полетите София – Хавана имаха междинно кацане в Канада, което беше златна възможност за първите напускащи след падането на режима). Не за да избягам от страната си, а за да видя свят. Защото по-късно не ни даваха да пътуваме заради визите… Аз съм биолог. Работя навсякъде по света – от Амазонка до Северния полюс. Сега работя на остров Гуам. Но както всяко лято се завръщам на този плаж и в този малък къмпинг. Доказателството, че обичам това място се намира пред вас, това е синът ми на 30 години, заченат именно тук. Ето защо държа да благодаря за вашата мобилизация за спасяването на плажа „Корал“ от лапите на строителните предприемачи.“
Около стотина души събрали се в тази събота 7 август горещо аплодират, докато един млад човек в дъното на тълпата – въпросното „доказателство“ става малко по-зачервен под жаркото слънце на брега на Черно море.
Митинг по бански с хора от всички възрасти – деца, пенсионери, семейства и модни двойки, всичките загорели, усмихнати и – да си го кажем – толкова симпатични. Такова събитие не се случва всеки ден. Всички тези хора, повечето от които посещават плажа „Корал“ и полудивия къмпинг от десетилетия са се събрали днес, за да алармират, че „техният“ плаж е в опасност. Кайт сърфът, малкият бар, импровизираните душове, безкрайните залези и ситният пясък заобиколен от все още дива природа, всичко това скоро ще изчезне.
От 2007 г. дюните и малката гора зад плажа, около 100 000 кв/м принадлежат на испанската компания Iberdrola Inmobiliaria, която иска да построи туристически комплекс за 2500 души с хотели, подземни гаражи, спа, барове и… бетон, много бетон. Като че ли липсва такъв на българското крайбрежие.
Според еколозите „Корал“ е един от последните диви плажове на Черноморието, със сигурност последният на юг от Бургас. Разположен близо до село Лозенец, в община Царево, този плаж става днес символ на съпротивата, която една шепа неразколебани хора водят срещу системното бетониране на крайбрежието. Още повече че според организаторите на операцията „Да запазим Корал“ историята с този плаж е емблематична за българския преход, характеризиран според тях с „разграбване на обществения ресурс“ чрез корупционни схеми и конфликти на интереси, в които са замесени политици от всички партии.
Този терен например е принадлежал на държавата, но е продаден за пръв път от община Царево през 2002 г. за смешната цена от 7 долара на квадрат на частната фирма „Витатур Инвест“. Четири години по-късно, след като го раздробява, тя го прехвърля за неизвестна цена на множество фирми създадени от нейните съдружници. След още година тези фирми, които не са инвестирали до този момент и едно евро в плажа Корал, препродават терените на испанската фирма, която придобива по-големия лот (друга фирма „Прайм Пропърти“ купува 21 декара за цена от 175 евро/м2). Според сайта на Iberdrola Inmobiliaria тяхната инвестиция в проекта е 44,6 милиона евро, като сумата включва купуването на земята, инфраструктура, концепция и маркетингов план. Така квадратният метър излиза горе-долу по 400 евро, или печалба от почти 4000% спрямо първоначалната цена!
В едно много подробно разследване на журналиста Асен Йорданов от Бургас и киберактивиста Атанас Чобанов (който е инженер-изследовател във френския CNRS) е разкрито мълчаливото „съглашателство“ на няколко местни политически и икономически играчи, подозирани в извличане на огромни печалби от схемата. Сред тях са кметът на Царево Петко Арнаудов (бивш комунист) и кметът на Бургас Димитър Николов (либерална десница, който е един от собствениците зад „Витатур инвест“).
Текстът на Асен и Атанас, който е придружен с много подробни схеми, е отказан от големите вестници и е публикуван в един независим информационен сайт. На 7 август Атанас дойде лично да разясни пред събралите се на плажа Корал за лабиринта на тази сделка, скрепила съюза между „бивши комунисти“, „демократи“ и дори „царисти“ (представители на партията на бившия премиер Симеон Сакскобургготски), съюз в името на звонковите монети.
Един друг Атанас (Русев), здрав софиянец, който управлява в момента плажа Корал, е в сърцето на мобилизацията. Неговата барака за кайт сърф служи за център и щаб на протестиращите. Край нея се срещат хипита, инженери по информатика, артисти, писатели, но също и някои от ветераните на Корал, от общостта на къмпингарите (да посещаваш дивите къмпинги по времето на комунизма беше форма на екологично и политическо дисидентство). Един от тях е Сашо на 76 години, който взима думата, за да защити по вълнуващ начин това „общо благо“. „Ако капитулираме, ние ще отидем в отвъдния свят, младите ще емигрират отново и с тази красива история ще бъде приключено“ – казва възрастният господин с тъмна от слънцето кожа.
Еколозите дадоха ценна помощ на защитниците на Корал с припомнянето, че малката гора и съседното блато трябва да станат защитена зона заради много редкия вид блатно кокиче, което вирее там. Това растение има признати медицински свойства, включително за лекуване на детския паралич. То би могло да забави процеса на бетониране, но закъснението на строежите се дължи най-вече на икономическата криза, която забави предвижданията на Iberdrola Inmobiliaria да приключи с обекта през 2009 г.
Това беше преди разследването на Асен и Атанас, което извади също на бял свят множество нарушения на българското законодателство и нередовни строителни разрешителни, издадени от община Царево. Днес „аферата Корал“ е дадена на правосъдието. За блатното кокиче, дюните, дърветата, пясъка и морето, но също и за шепата упорити техни защитници все още има малък шанс да бъдат там и догодина.
