Снимка: ЕПА/БГНЕС
Великобритания е на ръба на продоволствена криза. Всичко започна с опразнени рафтове в супермаркетите и нарушени снабдителни вериги в някои сектори на икономиката. Много сериозно е засегната хранително-вкусовата промишленост, където и без това има недостиг на работници. А след това дойде и енергийната криза с фалити на малки доставчици. Хората с по-ниски доходи се притесняват дали ще могат да си плащат сметките, ако им се наложи да преминат към доставчици с по-високи тарифи.
Когато в края на миналата седмица се появиха информации, че няма кой да кара цистерните с гориво за зареждане на бензиностанциите, британците сериозно се разтревожиха и се втурнаха „панически“, както се изразиха от правителството, да се презапасяват с гориво – опашки, пълнене на бидони с бензин и саморазправа заради предреждане пред колонките.
След като финализираха Брекзит и така ограничиха достъпа на чуждестранни работници до британския трудов пазар, сега властите предлагат временни визи на шофьори от Европа. Как и защо се стигна до тази пост-Брекзит-криза?
От близо година Асоциацията на тежкотоварните превозвачи тръби, че има остър недостиг на шофьори. По последни данни вече над 100 000. В бранша работеха предимно шофьори от Източна Европа, включително от България, но много от тях си тръгнаха с идването на Брекзит и новите имиграционни правила, изискващи визи за работа, и практическото прекратяване на свободата на движение. Британското правителство не се вслуша в призивите не само на споменатата асоциация, но и на много други бизнес организации, някои дефицитни професии, сред които шофьорската, да бъдат изключение от имиграционната политика и чрез облекчен визов режим такива хора да могат да идват в страната, за да няма проблеми по веригата на снабдяването. Вместо това правителството твърдо настояваше пред работодалите, че не трябва да разчитат на евтина работна ръка от чужбина, а да обучават местни кадри и да подобрят заплащането, въпреки че британците не проявяват особен интерес към подобен вид дейности. Но нали заплахата за британските работници от работниците от чужбина беше един от основните лозунги още преди референдума за Брекзит:
„Това е нашата визия. Великобритания като водеща глобалната икономика с умения и креативност, с предприемчивост и гъвкавост, с инвестиции в транспорта и инфраструктурата. Световен лидер в науката, световен лидер във финансовите и бизнес услугите, световен лидер в енергетиката и околната среда, от атомна енергия до възобновяеми енергийни източници. И да, световен лидер в модерното производство, разчитайки на таланта на всички, така че да осигурим „Британската работа за британските работници!“. Лозунгът е вече архивен запис. Той е от 2009 година и изненадващо е на последния лейбъристки премиер, Гордън Браун, но успешно рециклиран от Найджъл Фарадж и Борис Джонсън по време на кампанията за излизане от ЕС. „Британската работа за британските работници!“ – това е в основата на новата имиграционна политика на кабинета Джонсън.
Инициативата с местните кадри обаче претърпя провал още с опита да бъдат заменени източноевропейците в селското стопанство, защото въпреки първоначално проявен ентусиазъм от страна на местните да се трудят на полето, впоследствие малцина го сториха, след като установиха, че става въпрос за тежък и ниско платен труд. Подобно нещо се случи сега и с шофьорите, защото това не е прост процес. Необходимо е новите кадри да бъдат обучени, да издържат съответните изпити, да получат необходимите документи за правоуправление на тежкотоварните автомобили, да преминат известен изпитателен срок.
Но това е предисторията. Правителството сега се втурна да обяснява, че кризата е изключително в резултат на пандемията, но направено проучване веднага показа, че тя е далеч назад като фактор. Двата основни фактора са напреднала възраст и Брекзит. Средната възраст на тираджиите във Великобритания е 55 години и много от тях просто напускат, а новите правила след Брекзит отблъскват шофьорите от Европа. Има и други фактори преди Ковид-19 – ниското заплащане в бранша и решението на много шофьори да си потърсят работа в други сектори. И понеже говорим за криза, конкретно за кризата с бензиностанциите, министрите обясниха, че хората не трябва да се стряскат, защото не става дума за липса на гориво.
„Няма недостиг на гориво. Има известен недостиг на шофьори на цистерни за зареждането на бензиностанциите, но това е ограничено само за сектора. Причината за сегашните проблеми е паническото зареждане. Важното е сега хората да се върнат към нормалното купуване на гориво“.
Рафинериите са пълни, само е нарушена снабдителната верига. Хората излишно се тревожат и създават хаос. Това е посланието на правителството. Паника несъмнено се създаде, но и няма как да спреш някой с празен резервоар да отиде до бензиностанцията. Стигна се до физически разправи, заснет бе мъж с нож в ръка, който прогонва опитващ се да го пререди шофьор. Други кадри показаха двама души, които пълнят кофи и дори пластмасов контейнер за боклук с бензин. Персоналът по бензиностанциите се оплака, че редовно е обиждан от граждани. Подложеното на натиск правителство реши да вземе мерки. Ускори курсовете и изпитите за нови шофьори. Предложи щедри бонуси. Като краткосрочна спасителна временна мярка дори се съгласи да издаде визи на 5 000 шофьори от чужбина до Коледа, като разглеждането на молбите би трябвало да е започнало вчера. Както стана дума обаче, за всичко това е нужно време и затова се стигна до привеждане в готовност на армията, така че военни шофьори на цистерни вече се притичат на помощ. През последните дни министрите, включително премиерът Борис Джонсън, твърдят, че се наблюдава нормализиране на ситуацията. Но ето какво заяви председателят на Асоциацията на лицензираните таксита Стив Макнамара:
„За разлика от списъка с пожелания на Борис Джонсън, положението не се подобрява. 25 до 30 процента от нашите членове не бяха на работа вчера, защото не можаха да заредят с гориво, а таксиметров шофьор без гориво на практика е безработен. Правителствената политика, че кризата просто ще отмине, не е реалистична.
В четвъртък, когато правителството за първи път се похвали, че положението се нормализира, Найджъл Фарадж написа в Туитър, че е обиколил седем бензиностанции в неговия район и всички са били затворени, така че не разбира за какво нормализиране става дума. На всичко отгоре шофьор на ван, кръжащ наоколо със същата цел, го е ударил на едно кръгово. Това е само илюстрация колко е опасно образуването на опашки по ключови кръстовища. Хубаво е, че британският народ не губи чувството си хумор. Появиха се постове с писмо на Борис Джонсън до кралицата, в което се казва: „Ваше величество, чух, че по време на войната сте карали камион, имаме нужда от вашата помощ“. И в подобен дух, снимка на играещият Джеймс Бонд актьор Даниел Крейг зад волана на камион в светлоотразителна жилетка, а над него надвесена кралицата казва: „Съжалявам 007, но страната има нужда от вас, тук“.
Кризата с шофьорите не засяга само бензиностанциите. Голямата тревога е ще бъдат ли отстранени нарушенията по снабдителната верига преди Коледа.
Доктор Сара Шифлинг е преподавател по управление на снабдителни вериги в ливърпулския университет „Джон Мурс“. В интервю за предаването „Събота 150“ тя отговори на въпрос доколко адекватна е реакцията на правителството с издаването на тези 5 000 временни визи, които вече бяха определени от мнозина като „капка в морето“ и като непривлекателни за европейците.
„Това предложение не изглежда много привлекателно за шофьорите. Има недостиг на шофьори в цяла Европа, в Германия и Полша. В Европа има достатъчно работа за шофьори на товарни камиони. Освен това работа само за три месеца и то преди Коледа – период, който е по принцип е много натоварен за шофьорите – това не звучи като примамливо предложение. Не мога да си представя, че много шофьори изгарят от нетърпение да получат тези визи, както правителството изглежда очаква. Но 5000 визи са само една от мерките. От правителството контактуват с шофьори, които имат книжки за управление на тежкотоварни камиони, но не ги използват в момента, защото са напуснали бранша или са се пенсионирали наскоро. Министрите се опитват да ускорят курсовете и изпитите за нови шофьори. Така че на визите се гледа само като на една от няколкото мерки за справяне с недостига на шофьори. Разбира се, тази мярка е спорна, защото, виждате ли, ние преди малко решихме, че премахваме неограничената имиграция, а сега се опитваме да привличаме който можем заради недостига на шофьори. Това не е ли политически нецелесъобразно“.
Вие бяхте цитирана през седмицата от Би Би Си, че професията на шофьор на товарен камион е много непривлекателна във Великобритания и че няма очаквания, че необходимите мерки това да се промени ще бъдат взети.
„Карането на камион е странна професия. Ако питате малките деца, те ще ви кажат, че я харесват и че е страхотно да се разкараш с голям камион. Но порасналите разбират, че това далеч не е мечтаната работа. Шофьорите на камиони, особено онези, които изминават дълги разстояния, са далеч от семействата си дълго време. Това е много трудно. Да прибавим и че невинаги могат да ползват душ или тоалетна, без да обсъждаме чистотата на санитарните възли. Има и проблеми със сигурността на шофьорите. Има много случаи на нападения над шофьори, спрели да пренощуват в крайпътни отбивки или паркинги. Това не прави работата привлекателна. Условията за труд могат да бъдат много трудни заради липсата на подходяща инфраструктура по пътищата, както и заради натиска курсът да се приключи бързо и в същото време да се свърши много административна работа. Да си шофьор е стресиращо занимание, а условията по пътищата по-скоро се влошават, отколкото се подобряват. Дори хората, които са изкарали книжки, не остават задълго в бранша. Има проблем със задържането на новите шофьори, защото след няколко години работа те си намират нещо по-добро и по-близо до семействата им. Хората не искат да вършат такава работа дълго време“.
Защо Великобритания изостава от останалите европейски страни по отношение на инфраструктурата за шофьорите, което се предполага, че прави тези страни по-привлекателни като място за работа?
„Обединеното кралство далеч няма най-добрата инфраструктура за шофьорите. В други страни се полагат по-добри грижи за тях. На много места на шофьорите се предлага топла храна и нормални санитарни условия. Това не е случаят във Великобритания, където често дори в бензиностанциите не може да се отиде до тоалетна, поради липса на такава. Стнанахме свидетели на големи инвестиции в някои европейски държави в този вид инфраструктура, което е признание колко важни са шофьорите за икономиката. Това не се случва в същата степен в Обединеното кралство. Сега си даваме сметка, че това трябва да стане, защото рафтовете по магазините и бензиновите колонки не се пълнят с магическа пръчка“.
Разбира се, проблемът е не само с недостига на шофьори, недостиг на работна ръка има и другаде. Г-жо Шифлинг, като експерт по въпросите на снабдителните вериги, не мога да не ви запитам има ли някаква рецепта за избягване на продоволствената криза тази Коледа?
„Това е голям проблем, защото имаме голям недостиг на работна ръка в много сектори на икономиката – месопреработването, във фермите, в ресторантьорстото и хотелиерството. Много работни места се овакантяват и няма кой да ги запълни. Трябва да търсим решение, както от страна на търсенето, така и от страна на предлагането. Търсенето например може да бъде по-добре разпределено във времето, за да се избегнат ситуации като пазаруването преди Коледа, когато всеки се опитва да купи подарък в последния момент и да напазарува много храни и напитки наведнъж. Това поставя под силен натиск снабдителните вериги. Наблюдаваме също, че няма установен модел или тенденция по отношение на снабдяването. Всичко е много непредвидимо, защото навиците на хората се променят. Когато се случи нещо като паническото пазаруване на горива, то поставя снабдителната верига на сериозно изпитание. Мениджърите на търговските снабдителни вериги казват, че е много трудно да се предвиди какво ще се случи на по-късен етап, защото влияние в голяма степен има и общественото мнение. Влагат се много емоции, защото виждаме недостиг и проблеми със снабдителните вериги. Важно е да се опитаме да намерим работници, които да запълнят овакантените места, да направим тези места по-привлекателни за хората. Това може да стане чрез по-високо заплащане, чрез подобряване на условията за труд. Но също трябва да погледнем и от страната на търсенето, как да го контролираме и направим по-равномерно, за да не допускаме хората да изпадат в паника и да утежняват по този начин и без това вече напрегнатото положение“.
bnr.bg
