Снимка: Pixabay
Правителствата и централните банки са възприели редица подходи за справяне с икономическия спад, причинен от COVID-19. Reuters представя как реагираха някои от най-големите икономики и икономически блокове в света.
Съединените американски щати
Федералният резерв на САЩ намали лихвените проценти до почти нулата, поднови закупуването на облигации и започна съвместна работа с други централни банки, за да се справят с проблемите пред глобална икономика.
Също така Фед насърчи банките да използват капиталовите си буфери натрупани след финансовата криза, за да дават заеми на бизнеса и домакинствата, които са силно засегнати от здравната криза.
В неделя централните банки на Съединените щати, еврозоната, Канада, Великобритания, Япония и Швейцария се договориха да предлагат редовен тримесечен кредит в щатски долари при курс, който е по-евтин от обикновения.
Американският министерство на финансите ще отсрочи плащането на данъци и няма да се налагат лихви или неустойки за засегнати от коронавируса физически лица и предприятия (без значение от размера им). Целта е да се осигури допълнителна ликвидност на икономиката в размер на повече от 200 млрд. долара.
Осигурени са и 8.3 млрд. долара за борба с разпространението на вируса и откриването на ваксина.
Европейската централна банка
ЕЦБ изкупува държавни облигации, като по този начин стимулира правителствата да се борят с пандемията като вземат евтини заеми. Нейните нови политики включват и лихвени проценти за търговските банки със ставка минус 0.75%, като депозитите тя е -0.5%. Тази година ще увеличи покупките на облигации със още 120 млрд. евро, като фокусът ще е върху корпоративния дълг.
Европейският банков надзор ще позволи на банките от еврозоната някои компромиси, за да поддържат потока на кредити към икономиката. Но за разлика от своите американски и британски колеги, тя не намали ставките, вместо това настоя правителствата да работят по-усърдно.
Китай
Китай отдели 110.5 млрд. юана (14.1 млрд. евро) за борба с пандемията. Пекин засили подкрепата за финансиране на засегнатите от вируси региони, а централната банка намали няколко ключови ставки, включително референтната лихва, и призова банките да дават евтини заеми и облекчения за плащания на изложените на риск компании.
Китай ще модифицира екологичния надзор на компаниите, за да помогне за възобновяването на производството, нарушено от коронавируса, като предоставя на фирмите повече време за отстраняване на екологичните проблеми.
Япония
Японската централна банка заяви, че ще удвои покупките си на рискови активи като борсово търгувани фондове до около 12 трилиона йени (101.3 млрд. евро) годишно и ще създаде програма за удължаване на едногодишните заеми, която да е с нулева лихва и да се отпуска на финансовите институции за увеличаване на кредитирането на фирми, засегнати от пандемията.
За да се предотврати замразяването на кредитните пазари, тя ще задели 2 трилиона йени (16.9 млрд. евро) за допълнителни покупки на търговски книжа и корпоративни облигации. Предвидени са и още 180 млрд. йени годишно за активи на инвестиционни тръстове за недвижими имоти.
Междувременно правителството обяви втори пакет от мерки на стойност около 3.6 милиарда евро разходи за справяне с последствията от епидемията, като най-голяма подкрепа ще усетят малките и средните фирми.
Италия
Министърът на икономиката Роберто Гуалтиери заяви, че правителството планира пакет за икономическа подкрепа ще е приблизително 25 млрд. евро. Той каза, че с това цели да осигури допълнително финансиране за здравната система, както и комбинация от мерки за подпомагане на компаниите и домакинствата, включително замразяване на данъци и вноските по заемите, също както и увеличаване на обезщетенията за безработица.
Правителството заяви, че плащанията по ипотечните кредити ще бъдат прекратени в цяла Италия, а Италианската банкова лобистка група ABI сподели, че кредиторите ще предлагат замразяване на вноските за малките фирми и домакинства. Очаква се кабинета да излезе с цялостна програма в понеделник.
Германия
Германската лявоцентристка коалиция се съгласи да увеличи публичните инвестиции с 12.4 млрд. евро до 2024 г. и да улесни процедурата за субсидии на компаниите със служители на намалено работно време. Консерваторите на канцлера Ангела Меркел са разединени кога най-голямата икономика в Европа трябва да наложи фискалните стимули, за да намали въздействието на коронавируса.
Великобритания
Великобритания стартира план за икономически стимули от 30 млрд. паунда (35 млрд. евро) само часове след като Bank of England намали лихвените проценти.
Франция
Правителството позволява на компаниите да преустановят плащанията на някои данъци и социални такси. Беше активиран пакет за държавна субсидия,която да покрие възнагражденията на служителите с непълно работно време. На държавната инвестиционна банка Bpifrance и беше наредено да гарантира заеми, необходими за преодоляване на краткосрочните проблеми с паричния поток.
Париж също позволи компромиси на компаниите по отношения на сроковете за изпълнение на договорите с публичния сектор, и оказва натиск върху големите фирми да проявят подобна снизходителност с подизпълнителите.
Индия
Индийската централна банка Reserve Bank of India планира да влее свежа парична ликвидност в системата чрез втори кръг от дългосрочни репо операции, заявиха нейни служители пред Reuters, на фона на опасенията, че избухването на коронавирус ще итрие надеждите за възтановяване на икономическия растеж.
Reserve Bank of India заяви, че е готов да действа, за да поддържа доверието на пазара и да запази финансовата стабилност. Междувременно правителството настоява за същото от държавните банки, като одобрят нови кредити в размер на 500 млрд. до 600 млрд. рупии (между 6 и 7.2 млрд. евро) до края на март, според информация от запознати с казуса.
Канада
Министърът на финансите Бил Морно заяви, че правителството “ще да предприеме ясни действия” за борба с заразата. Това изказване беше провокирано от първия смъртен случай от коронавирус в Каната, като и от рязкото понижение на цените на петрола, които нанася удар върху четвъртия по големина производител на суров нефт в света.
Банката на Канада понижи основната си ставка за овърнайт до 1.25% от 1.75% в отговор на епидемията. Очаква се още едно намаление през следващия месец. Последният път, когато централната банка намали лихвените проценти с 50 базисни пункта, беше време на финансовата криза през 2009 г.
Южна Корея
Правителството обяви пакет от финансови стимули на стойност 11.7 трилиона вон (8.8 млрд. евро), за да смекчи въздействието на най-голямото огнище на коронавирус извън Китай. През тази година ще бъдат издадени допълнителни 10.3 трилиона държавни облигации за финансиране на допълнителния бюджет.
economic.bg
