Обединеното кралство вече не е търговската сила, която беше
Снимка: Bloomberg
Икономиката на Обединеното кралство през 2022 г. е едва разпознаваема от тази, която поздрави кралица Елизабет II преди 70 години.
Маслото, беконът и месото бяха с купони през 1952 г., когато Втората световна война хвърли дълга сянка върху икономика, която беше само една пета от сегашния размер. Парите се брояха в шилинги, мъжете носеха вратовръзки дори в почивните дни, а посетителите на кръчмите можеха да се насладят на халби бира само за 6 пенса.
Днес костюмите и парите в брой са много по-малко позната гледка в британския пъб, докато виното и джинът са станали много по-популярни питиета. Къщите, които някога можеха да бъдат закупени с един доход, сега изискват двойно по-голям.
Но някои проблеми от онази епоха остават познати. Инфлацията беше 11,2%, когато Елизабет стана кралица – в рамките на нивото, което икономистите очакват да видят по-късно тази година.
Следват графики, които описват огромните промени в икономиката след коронацията през 1952 г.
Обединеното кралство като цяло е по-богато и по-здравословно. Кохортата, родена през 1952 г., е имала доходи, по-високи от средните на своите съграждани през целия си живот, според Института за фискални изследвания. На 70-годишна възраст и мъжете, и жените могат да очакват да живеят седем години по-дълго, отколкото преди седем десетилетия.
Междувременно икономиката претърпя редица бумове и спадове. Петролните сътресения, валутните кризи, финансовите сривове заедно с излизането на Великобритания от Европейския съюз и пандемията отбелязаха периоди на бърз растеж. Преобладаващата тенденция е на експанзия.
Голяма част от това увеличение е подхранено от бума на услугите, които процъфтяват с отслабването на производствения сектор. Докато дерегулацията на банкирането превърна Великобритания в световен финансов център, делът на работните места във фабриките намаля до едва 7% от почти 30% през 1952 г.
Никъде трансформацията на Великобритания не е била по-очевидна, отколкото на пазара на жилища. Средната цена на жилищата е скочила от по-малко от 2 000 британски лири – което се равнява на около 60 000 британски лири днес – до рекордните 270 000 британски лири, според Nationwide Building Society.
Това означава, че жилищата са изпреварили значително инфлацията и растежа на печалбите и през някои години са генерирали повече богатство за собствениците на жилища, отколкото те са печелили от работа. Тези увеличения напрегнаха финансите на хората, които купуват имоти. Много семейства сега се нуждаят от два дохода, за да си купят жилище, докато през 1952 г. основният доход бе заплатата на мъжете.
Собствеността на жилища нарасна през втората половина на миналия век. Промяната се ускори при Маргарет Тачър, която промотира визията си за „демокрация на собствеността“, като насърчи наемателите на общинския съвет да купуват домовете си през 80-те години.
Тенденцията обаче се е обърнала през последните 20 години поради рязкото увеличение на цените на жилищата.
Бумът на цените на жилищата през последното десетилетие беше подсилен от рекордно ниските лихвени проценти. Откакто е основана през 1694 г., референтният лихвен процент на Банката на Англия никога не е паднал под 2% до 2009 г.
След това удари финансовата криза, последвана от период на бавен растеж и пандемията на коронавирус. BOE отговори с натискане на лихвите близо до нулата и изкупуване на облигации, за да потисне пазарните лихвени проценти. Сега, когато инфлацията е достигнала 40-годишен връх, тази ера вназапно свършва.
През 70-те години инфлацията е достигнала средно едва 5%, оставяйки цените почти 24 пъти по-високи общо през периода.
Обединеното кралство вече не е търговската сила, каквато беше. През 1960 г. то представлява почти 9% от световния износ на стоки. Сега неговият дял е малко повече от 2%.
Спадът дойде, тъй като производството се измести към икономики с по-ниски разходи като Китай. Допълнителен период на слабост последва Brexit, като износът се възстанови от пандемията по-слабо, отколкото в съседните страни.
