Снимка: архив, Reuters
Великобритания е мечтана цел за нелегалните мигранти, които търсят начин да се прехвърлят на Острова. След опразването на “джунглата” край Кале те са все по-малко на брой, но продължава да ги има.
Щом мръкне, на последната бензиностанция преди фериботната линия в Кале картината напомня много за война: въоръжени полицаи охраняват товарните автомобили и техните водачи. Пазят ги от нежелани спътници – бежанци и мигранти от Еритрея, Сомалия и Етиопия, които дебнат сгоден момент да се намърдат скришом на някой камион, с който да стигнат до заветната цел отвъд Ламанша.
Само че тук не се води никаква война. Аутобанът, водещ към пристанището в Кале, в граничната зона между Франция и Великобритания, на места е защитен с двойна ограда. Външната граница на Великобритания се охранява от Франция, пише Дойче веле.
Извънредно положение всеки ден
“От година сме тук, когато дойдохме, “джунглата” все още не беше опразнена. Спим на улицата, под дърветата”, разказва един млад мъж. Той и приятелите му току-що са преровили кофата за боклук за някоя угарка, защото пушенето залъгва глада. Мигрантите се движат на групи, така е по-сигурно.
От опразването на “джунглата” край Кале насам броят на бежанците и мигрантите очевидно е намалял – от 10 хиляди на не повече от 800 души. Положението обаче остава сериозно: полицията пресича всеки нов опит за създаване на лагер. Ето защо афганистанци, иранци и еритрейци спят в горичките – без душове и тоалетни, а хуманитарни организации им носят храна.
“Във Великобритания лесно ще припечеля пари, зная езика, не ми е нужно кой знае какво обучение, а и хората са по-приветливи от германците”, казва младеж на име Мозен. Той е родом от Иран и две години е живял в Германия. Но след като молбата му за убежище била отхвърлена, той се паникьосал и напуснал Германия. Сега живее в гората.
Подобно на Мозен все повече бежанци и мигранти напускат Германия и се отправят към Кале. Във Федералната република напоследък молбите за убежище на хиляди, главно афганистанци, бяха отхвърлени, а страхът от експулсиране ги кара да тръгват към Кале. “В Германия изкарах курс по немски, изкарах и практика – опитах всичко, което ми казаха, че трябва да направя. Помагах и в един приют. Но въпреки това не ми дадоха убежище”, разказва Мозен.
Във Великобритания не е по-различно
Във Великобритания през миналата година 30 000 мигранти са подали молби за убежище. Повечето са дошли през Ламанша. Две трети от тях не са получили защита – 20 хил. души, от които всеки четвърти бива експулсиран.
След пристигането си мигрантите трябва да чакат една до две години, за да минат на интервю. През това време те нямат право да работят. Но много от тях се трудят на черно и припечелват пари, които изпращат на семействата си. Във Великобритания е по-лесно да се укриеш, смятат мнозина. Което подхранва надеждата им да чакат в Кале удобен миг за прехвърляне на Острова. Освен това повечето смятат, че английски се учи по-лесно от немски.
Каналджиите
24-годишният Алиреза е изкарал в Кале пет месеца, докато накрая успял да се прехвърли. Гладувал е така, както никога преди в живота си. Дребничкият и слаб афганистанец мръзнел през зимата, ходел вмирисан и мръсен. На семейството си в Кабул нищо не казвал, защото не искал да знаят в каква мизерия живее.
В “джунглата” се разпореждали каналджиите, спомня си той. “Бяха най-вече афганистанци и кюрди. От такива като нас изкарват стотици хиляди евро и после си строят скъпи къщи в Афганистан”, казва той. Всеки, който по някакъв начин успява да намери пари, плаща на каналджиите за прехвърляне през Ламанша. Алиреза говори за тях като за помощници, а не като за престъпници. Той също бил готов да плати 3 000 евро.
Услугите на каналджиите се състояли в това да намерят някой товарен камион, чиито врати не са заключени. “И тогава те хвърлят в камиона. Ако успееш да стигнеш оттатък, плащаш, иначе не”, разказва Алиреза. “Не дишай. Само не дишай!”, си повтарял Алиреза, когато стигнал Острова. “Когато британците проверяват, не бива да дишаш. Иначе вълците ще те надушат”, разказва младежът. С “вълците” той има предвид полицейските кучета.
“Отчаян съм”
“Тук сега печеля близо 1 000 паунда”, разказва Алиреза. Изкарва ги на черно. Няма друг избор, докато не стане ясно дали ще получи убежище. Казва, че в Афганистан е лошо, а тук нямал бъдеще. “Отчаян съм”, признава той.
По публикацията работи: Елка Василева
dnes.bg
