Очакванията световното население да се увеличи от 6,8 до 9,1 млрд. до средата на века буди основателната тревога:
как ще бъдат изхранени всички тези допълнителни гърла, писа сп. „Нейчър“.
Световното население от 3 млрд. през 1961 г е нараснало повече от 2 пъти до 2007 г. Все още земеделието смогва и според настоящите прогнози няма мотиви за притеснение. Несъмнено, климатичните промени прибавят огромна доза неизвестност в предположенията за селскостопанското производство в бъдеще, но това само потвърждава необходимостта от наблюдение и проучване, за по-точно прогнозиране.
Според Организацията за храните и земеделието на ООН (FAO) изхранването на световното население през 2050 г. изглежда „лесно постижимо“.
То може да се осъществи, ако светът започне да използва допълнителни ивици плодородна земя, което ще доведе до повишаване на употребата на тор и пестициди. Освен това ще доведе до изчерпване на и без това вече оскъдните подпочвени водни запаси.
Прочистването на стотици милиони хектари дива земя обаче (по-голямата част от нея на територията на Южна Америка и Африка), предвид сегашната изключително ресурсоемка индустрия и неекологично земеделие, не е добър вариант. Тук стои истинското предизвикателство за следващите векове: как да се повиши земеделската производителност, без да усвояват огромни допълнителни земеделски площи?
Необходима е следваща „зелена революция“, отбелязва „Нейчър“. Британското Кралско Общество предлага постоянно интензивно засилване на селското стопанство. Според тях такава революция изисква радикално преустройство на приоритетите на земеделската наука. Има спешна нужда от нови агрокултури, които дават по-големи ползи, като същевременно се нуждаят от по-малки количества вода, торове и други добавки.
Такива култури могат да бъдат създадени, например, чрез подновяване на дълго пренебрегваните проучвания за подобряване на агрокултурите и откриване на култури, които са по-издръжливи на суша, горещина, потапяне и вредители, посочват авторите.
„Нейчър“ отбелязва и ниското технологично равнище на земеделието. Все още културите се отглеждат на ротационен принцип, има смесени земеделско-животновъдски ферми, почвата се изтощава и в процеса на производство се генерира огромно количество боклук . Между ¼ и 1/3 от световната хранителна продукция бива изгубена или разграбена.
Според изданието развиващите се нации могат да отбележат значителен напредък в продуктивността, като се използват масово модерните технологии и практики. Това изисква много пари, според оценка на ФАО. За да бъде посрещнато предизвикателството през 2050 г., инвестициите в цялата световна земеделска верига трябва да се удвоят до 83 млрд. долара на година. По-голямата част от тези пари са необходими за подобряване на селскостопанската инфраструктура, освен това са необходими инвестиции в по-модерни методи за производство, складиране и поддръжка. В Африка, липсата на пътища възпрепятства земеделската продуктивност. Фермерите с цената на много средства и усилия успяват да си набавят изкуствени торове.
Изследователите трябва да насочат усилията към нуждите на най-бедните страни и тези с ограничени ресурси. В такива страни живее по-голямата част от световното население и именно в тях ще бъде най-големия прираст през следващите столетия.
Преоткриването на селското стопанство изисква да се включат не само биолози, агрономи и фермери, но също и еколози, политици и социолози, информира „Нейчър“.
През март се организира първата Световна Конференция за Агрокултурни Изследвания и Развитие в Монтпелие, Франция. Учените разискваха как да се помогне на фермерите в по-бедните страни.
Тези планове няма да родят плодове, освен ако не получат по-голяма подкрепа от страна на политиците и инвеститорите, коментира изданието.
Нарастването на публичните разходи за земеделски проучвания достигат своя връх през 1970 г., но оттогава до ден днешен се стопяват с всяка година. Докато развитите страни насочват еднакво количество средства за земеделие всяка година, страните южно от Сахара в Африка, където необходимостта от храна е най-голяма, правят все по-малко разходи за нуждите на земеделието.
Големите изключения са Китай, Индия и Бразилия. Изглежда, че тези три държави ще се превърнат в ключов източник на приложна наука и технология за бедните страни. Богатите страни, обаче, също поемат отговорност. Призивите на учените за повишаване на публичните разходи за агрокултурни проучвания за момента са повече от удовлетворени, пише „Нейчър“.
Частният сектор също играе важна роля. В миналото агробиотехнологичните компании са работили върху доходоносните пазари от селското стопанство в богатите страни, където вложенията на частния сектор в научни изследвания възлизат на повече от половината от всички в селското стопанство.
Напоследък компаниите се включват в публично-частни партньорства, за да генерират култури, отговарящи на нуждите на бедните страни.
Този ход наподобява на появилите се от преди повече от 10 г. публични партньорства с фармацевтични компании, които са работили върху лекарства и ваксини за пренебрегнати до тогава болести.
ГМО културите също са важна част от учстойчивия инструментариум на селското стопанство, наред с традиционните техники, но те не са панацея за глада по света, въпреки изказванията на привържениците им, подчертава „Нейчър“. На практика първото поколение на ГМО културите са неприложими за бедните страни. Преувеличаването на ползите от тях единствено повишава недоверието на обществото към ГМО. Има притеснения и относно приватизация и монополизация на земеделското производство и фокусиране върху печалбите от него.
Науката и технологиите сами по себе си няма да помогнат. Бедността, а не липсата на производство на храни, е основният проблем. В момента има предостатъчно храна, но около 1 млрд. хора все още гладуват, защото не могат да си купуват храни. През 2008 г. започна кризата с храните, която се изрази в недостиг на храна сред 100 милиона души по света – не толкова заради недостиг на провизии, колкото заради пазарната нестабилност.
Страните от Организацията за икономическо сърудничество и развитие плащат субсидии за земеделски стопани, които възлизат на около 1 млрд. долара на ден. По този начин земеделците в развиващите се страни много трудно ще стъпят на световните пазари, пише „Нейчър“.
Въпреки това изследванията могат да са решаващи при разработването на устойчиво и продуктивно земеделие.
