Британската икономика ще оцелее, но за да процъфтява ще й е необходимо интелигентно политическо ръководство
Снимка: gettyimages
Brexit представлява предизвикателство за икономиката на Великобритания, но не е време за апокалиптични сценарии, пише Financial Times в редакционен коментар. Обединеното кралство разполага с множество институции от световна класа, особено в сферата на услугите. Лондонското Сити е сред водещите световни финансови центрове. Изследователските университети редовно оглавяват глобалните класации. Страната е дом на най-жизнения технологичен отрасъл в Европа. Творческите индустрии, водени от киното и телевизията, процъфтяват.
Обединеното кралство отиде по-далеч от повечето развити страни в създаването на икономика на знанието. То има една от най-високите степени на завършване на университет в света и по дял от националния доход за образование отстъпва единствено на Норвегия и Нова Зеландия сред богатите държави, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Дълбоките и ликвидни капиталови пазари, както и гъвкавият трудов пазар, улесняват компаниите да получат най-доброто от образованата работна сила.
И все пак Великобритания остава двустепенна икономика: усъвършенстван, международно ориентиран и високопродуктивен сектор на услугите, особено около Лондон и университетските градчета, и икономика с ниски заплати, ориентирана навътре, в другите сектори. Пропастта между тези два вида стопанство беше подчертана от референдума през 2016 г. За да процъфтява след Brexit, правителството ще трябва да се увери, че и двете части на икономиката притежават това, което им е необходимо за успех.
Най-добрият начин за икономиката да използва силните си страни е да остане отворена. Достъпът до европейските или американските пазари ще трябва да бъде договорен, но другите държави не могат да направят нищо, за да принудят Великобритания да се затвори. Конкуренцията от чуждестранни компании бе една от ползите на членството в ЕС и трябва да продължи.
Привличането на най-големите глобални таланти ще бъде от съществено значение. Правителството вече облекчи ограниченията за техническите работници и лекарите от Индия. Чуждите инвестиции помогнаха за повишаване на производителността.
Промишлеността, обаче, ще бъде разбита без достъпа до външни пазари, който позволява на заводите да се възползват от икономиите от мащаба. Великобритания вече няма да може да участва толкова лесно в европейските вериги за доставка при производството на автомобили или авиацията, нито пък регулаторното одобрение за химическите и фармацевтични продукти ще бъде автоматично. Някои компании ще прехвърлят фабриките и работните си места обратно във Великобритания, но нетно движението на производството ще бъде към континента.
Това прави двойно по-важно повишаването на жизнения стандарт в т. нар. изоставени области. Производителността трябва да нарасне при по-ниско платените и често несигурни работни места в тази част от британската икономика, която е ориентирана навътре, като например грижите и онлайн пазаруването. Правителствената политика трябва да погледне отвъд бляскавите високотехнологични работни места.
Това означава по-добри алтернативи на университетското образование, включително такова за възрастни, както и пакет от реформи, насочени към намаляване на едностранната гъвкавост, при която работниците поемат целия риск. Докладът на Огър за висшето образование и този на Тейлър за бъдещето на работата дават готови за прилагане предложения.
Излизането от ЕС също така ще навреди на секторите с висока производителност. Има мерки, които правителството може да предприеме за компенсиране на щетите: инвестиции в транспортна инфраструктура и изследователска и развойна дейност. На Обединеното кралство му липсват популярните в САЩ и Германия изследователски институти извън университетите. Това са добри идеи във всяка ситуация, но Brexit ги прави крайно необходими.
Британската икономика ще оцелее: тя е диверсифицирана, гъвкава и по-здрава, отколкото мнозина смятат. За да процъфтява, обаче, ще й е необходимо интелигентно политическо ръководство и правителство с реалистична оценка на своите силни и слаби страни. Борис Джонсън бе удостоен със стабилно мнозинство от избирателите. Той трябва да се възползва максимално от него.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
INVESTOR.BG
