Предсрочните избори са една от стъпките от стратегията на Тереза Мей да прокара твърдо излизане от ЕС, което повечето британци не искат
Премиерът на Великобритания Тереза Мей. Снимка: Архив Ройтерс
Когато преди няколко месеца предсказах, че правителството на британския премиер Тереза Май ще падне месец, след като британците осъзнаят, че „мек Brexit” е невъзможен, много съм грешал, пише в свой анализ за онлайн изданието project-syndicate.org бившият финансов министър и вицепремиер на Полша Ячек Ростовски.
Вместо това Мей свика предсрочни избори, които изглежда, че ще спечели лесно, подчертава той.
Както се оказа, Мей осъзна какво може да се случи, ако хората оспорят плановете й за напускането на Европейския съюз (ЕС). Така че тя изработи политическа стратегия, която би позволила дебатът за Brexit да се повтори. Това означава никога да не се допуска популярен (или дори парламентарен) глас за това какъв вид Brexit управляващите трябва да преследват, да не говорим за втори референдум.
Все пак беше ясно заявено, че референдумът от миналия юни относно членството на Великобритания в ЕС е само консултативен и не обвързва парламента. Освен това различните варианти на Brexit никога не бяха обсъждани като алтернативи по време на кампанията.
Очакванията сред гласоподавателите, подкрепили Brexit, са че и вълкът ще е сит, и агнето ще остане цяло. Т.е. че страната ще може да запази достъп до единния пазар, но и да блокира имиграцията от ЕС.
Вместо да обърне внимание на тези въпроси и да разкрие колко недъгави са обещанията на тези поддръжници на Brexit, които разпространиха посланията – например Борис Джонсън, когото Мей направи външен министър, британският премиер преследва „затапване“ на дискусията. И го постига по удивителен начин, пише Ростовски.
Първата стъпка в нейната стратегия е да заяви недвусмислено, че „няма да има предсорчни общи избори“. Това попречи на мобилизирането на 48% от избирателите, които гласуваха в подкрепа на оставането в ЕС и които продължават да се противопоставят на напускането на съюза. Ако Тереза Мей не беше предприела тази стъпка, политически антиBrexit проект би могъл да се появи и да оспорва властта на консерваторите.
До оповестяването на предсрочните избори опитни политически играчи, като бившия премиер Тони Блеър, смятаха, че Brexit ще приключи преди следващите генерални избори. Затова и никой не постави основите на такъв проект.
Втората стъпка в стратегията на Тереза Мей беше да се избегне каквото и да е обсъждане какъв точно Brexit да избере Великобритания. Противно на твърденията на правителството целта на Май тук не беше да спечели превес в преговорите, като държи останалите членки на ЕС „на тъмно“ по отношение на целите на Великобритания. Вместо това правителството й искаше да попречи на британските гласоподаватели да признаят степента, в която са били измамени от кампанията за напускане на ЕС.
Според проучвания на общественото мнение от миналата година повечето гласоподаватели искат членство в единния пазар и контрол над имиграцията от ЕС. Ако се наложи да избират, членството в единния пазар ще получи голямо мнозинство, според Ростовски. Въпреки това обаче правителството на Мей се очертава да направи точно обратното.
Тереза Мей осъзнава, че ако измамата с кампанията в подкрепа на напускане на ЕС бъде разкрита, нейната консервативна партия ще се изправи пред катастрофа. Тази опасност се изтъква и от резултатите от проучване на YouGov, според която мнозинството от избирателите съжаляват за резултатите от референдума за Brexit. В общи линии Тереза Мей се опитва да вари бавно жабата, така че да стане твърде късно тя да изскочи от тенджерата, посочва Ростовски.
Тази стратегия беше почти осуетена, когато се провалиха усилията на правителството да се предотврати парламентарен вот при активирането на чл. 50 от Договора за ЕС, с което официално се стартират и преговорите за напускане на Съюза. Правителството на Май се противопостави на гласуването точно защото се страхуваше, че ще трябва да предостави повече подробности за целите си.
Когато Върховният съд реши, че парламентът ще гласува този важен момент, правителството на Мей трябваше да намери трети начин и прибягна до същата заблуда, която послужи по време на референдума, за да спечели.
Последната критична стъпка в плана на Май да прокара версия на Brexit, която британците не искат, е да се предотврати гласуването на окончателната сделка. Ако тя се придържаше към нормалния график, преговорите щяха да приключат само 18 месеца преди общите избори. Това обаче не е моментът, в в който правителството иска измамата му да лъсне, особено предвид факта, че споразумението може да раздели собствената партия на британския премиер, подчертава той.
Чрез провеждането на избори сега Тереза Мей избягва и този риск. Твърде късно е кампанията да се съсредоточи върху това дали да се стартира член 50. Същевременно моментът е достатъчно ранен, така че достатъчно гласоподаватели да не са осъзнали още какво означава „твърд Brexit”.
В името на демокрацията и суверенитета британските гласоподаватели са лишени от всяка възможност да преразгледат Brexit. Вместо това те са манипулирани с цел постигане на невъзможното, посочва Ростовски.
Всичко това има тревожни последици за състоянието на британската демокрация, политическата култура и дори дългосрочната стабилност. Когато чужденците питат как британската демокрация може да функционира без писмена конституция, обичайният отговор е, че общото разбиране на британците за честна и нечестна игра ще ги накара да отхвърлят недемократичното поведение. Колко убедителен е този отговор днес, пита Ростовски в заключение.
По статията работи: Миглена Иванова
investor.bg
