Британското правителството не иска да поеме обратно контрола от ЕС, но иска да има правото да го направи
Британският премиер сочи посоката. Снимка: Bloomberg
Борис Джонсън ще сключи всеобхватно споразумение за свободна търговия с Европейския съюз (ЕС) тази година и сделката ще бъде по-добра от всяка друга политически осъществима опция, спекулира Крис Джайлс за Financial Times.
Това е смело и може би безразсъдно предвиждане, идващо през седмицата, в която премиерът се уви в знамето на Великобритания, пусна нов евфемизъм за ситуация без сделка („Австралия“) и изложи визия, предназначена да раздразни Брюксел и да се хареса на националистическите британски настроения. Началото на новите преговари с ЕС е моментът да пренебрегнем несъстоятелната символика „Владей, Британия!“, да игнорираме това, което Джонсън изглеждаше, че обещава и вместо това да прочетем това, което всъщност каза.
Лесно е да не се съгласим с основната позиция на Лондон от втория етап от преговорите за Brexit, но поне веднъж позицията е ясна. Правителството не иска да поеме обратно контрола от ЕС, но иска да има правото да го направи. То прие, че Великобритания ще плати икономическа цена за тази привилегия, но знае, че разходите ще бъдат трудни за изчисление дори след десетилетия.
Лондон взе решение да издигне търговски бариери срещу ЕС, да плати цената и да се надява избирателите да омаловажат резултатите. Тъй като Джонсън толкова често отхвърля по-близките отношения, това е най-добрата възможна сделка.
И така, когато финансовият министър Саджид Джавид каза на компаниите, че ще трябва да се „приспособят“, тъй като „няма да приемаме правила“, това е напълно съвместимо с онова, което той заяви няколко дни по-късно – че Обединеното кралство няма да промени регулациите си „в името на отделянето“. Може да изглежда странно правителството да добавя разходи и неефективност без никакви политически цели, но трябва да признаем, че това е истинският смисъл на Brexit.
Вижте речта на премиера. Голямото искане на Джонсън е за споразумение, „подобно на канадското“. Забележете, че той не иска същата сделка, което би било неприемливо за ЕС. „Подобно” е гъвкава дума.
Конкретиката следва същия модел. Най-агресивният пасаж на премиера изглежда отхвърли настояването на Европейската комисия за клаузи за „равни правила на играта“ в евентуалното бъдещо споразумение. Те са предназначени да попречат на Обединеното кралство да подкопае единния пазар на ЕС, като фукционира като офшорно данъчно убежище, където компаниите се възползват от разхлабени екологични правила, калпави трудови стандарти и субсидии.
С претенциозен жест Джонсън отрече Обединеното кралство да следва такъв път и добави: „Не е необходимо споразумение за свободна търговия, което да включва приемането на правилата на ЕС относно политиката по конкуренция, субсидиите, социалната защита, околната среда или нещо подобно, точно колкото и ЕС не трябва да бъде задължен да приема правилата на Обединеното кралство.“
Подробностите тук са от значение. Искането на ЕС за клаузи за равнопоставеност относно социалната закрила и околната среда просто изисква Великобритания да не смекчава сегашните си стандарти под минималните нива на ЕС, така че не трябва Обединеното кралство да приема правилата на ЕС. Британското законодателство ще се твори на Острова, точно както и сега.
Що се отнася до данъците, ЕС вече почти няма контрол върху ставките в своите членове и още повече няма да има в бъдеще. Съюзът просто иска Великобритания да спазва протоколите на ОИСР по този въпрос, което не е искане, което Лондон ще намери за проблемно.
Предложенията за държавна помощ са по-сложни, защото в тази област ЕС иска неговите правила да се прилагат във Великобритания. За да се избегне това, което може да се превърне в безизходица, очевиден компромис би бил Обединеното кралство да отхвърли автоматичното спазване на правилата на ЕС, но Брюксел тогава ще може да налага незабавни търговски санкции, ако Великобритания следва друг път. Това е просто услуга за услуга.
Великобритания ще има суверенитета да се отклони от нормите на ЕС, но знае, че би платила цена, ако упражни това право.
Изглежда, че комбинацията от твърди думи и измамна реалност се отнася дори до острия проблем с риболова. Джонсън настоя, че всяко търговско споразумение трябва да признава „факта, че Обединеното кралство ще бъде независима морска държава в края на 2020 г., контролираща собствените си води“. ЕС не оспорва британските териториалн води и включи това в политическата декларация от октомври миналата година.
Джонсън редовно изглежда, че заплашва ЕС, но всъщност той просто повтаря войнствено вече постигнати споразумения. Битките, които Джонсън напоследък избра да води, звучаха смразяващо кръвта, но всъщност са такива срещу армия от чучела или в области, в които изглежда е възможно да се намери път към компромиса.
Риториката прави новините. Тя има значение и е от полза за двете страни позициите им да изглеждат раздалечени за момента. Съдържанието на казаното от тях обаче предполага, че е възможно и вероятно споразумение, „подобно“ на канадското.
То вероятно ще бъде постигнато, но съм скептично настроен към всякакви придружаващи го твърдения, че това е добра сделка за британската икономика, заключава Крис Джайлс.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
investor.bg
