Образите на алжирската боксьорка Иман Халиф и тайванката Лин Ю-тинг на почетната стълбица на Олимпиадата в Париж 2024 ще останат незабравими. Спорът около тяхното участие в женския бокс предизвика бурни дебати, след като миналата година те бяха дисквалифицирани от Световното първенство за жени поради неспазване на критериите за допустимост.
Науката продължава да изследва как различията в хромозомите влияят върху представянето в спорта. Процесът на определяне на пола започва още при развитието на плода, като повечето жени имат две Х-хромозоми (XX), а мъжете – Х и Y хромозома (XY). Хормоните също играят важна роля както преди раждането, така и по време на пубертета.
Въпреки това, някои хора се раждат с различия в развитието на пола (DSD), което води до отклонения в типичното развитие на половите органи. Такива генетични аномалии са редки, но те станаха център на вниманието поради спора около участието на Халиф и Лин.
Изследванията показват, че наличието на Y хромозома не е достатъчно за категорично определяне на пола. Например, някои хора с DSD може да имат XY хромозоми, но да не произвеждат тестостерон и да развият женска анатомия. Други може да имат Y хромозома, но да са нечувствителни към тестостерон, което премахва мъжките предимства в спорта.
Въпреки че Международният олимпийски комитет настоява, че спортистите са „родени жени, възпитани като жени и винаги са се състезавали като жени“, критиците поставят под въпрос тези твърдения и настояват за по-задълбочени изследвания и тестове.
Спорът продължава и подчертава нуждата от по-задълбочени научни изследвания относно генетичните различия и техния ефект върху спорта.
