Лондон има основания да се счита за естествен съюзник на Вашингтон, но демократите са против Brexit и още помнят грубостта, проявена към Обама и Хилари Клинтън
Снимка: архив Ройтерс
Ако Джо Байдън спечели изборите в САЩ във вторник, шампанското ще гръмне в много европейски столици. В Лондон обаче ще е време да се захванат за работа, пише онлайн изданието Politico в свой анализ.
Премиерът Борис Джонсън има повече основания, отколкото повечето негови колеги, да бъде международен съюзник на Байдън номер 1 – позиция, която винаги е била много желана, а понякога и заемана, от британски премиери по времето на други американски президенти. Джонсън обаче е твърд поддръжник на Brexit, на който Байдън се противопоставя, а и топлите му думи за Доналд Тръмп и предишните му коментари за някои от най-близките политически съюзници на Байдън не го позиционират особено добре.
Това заплашва да се превърне в основно главоболие за Великобритания. Лиза Нанди, секретар по външните работи на опозиционната Лейбъристка партия, коментира пред изданието, че Джонсън и неговото правителство „ненужно и многократно са създавали напрежение с демократите“. Думите и са знак, че лейбърстите са нащрек за проява на слабост, ако Байдън спечели, а Джонсън не успее да изгради добро партньорство с него.
По-положителното е, че Великобритания, която вероятно ще оглави Г-7 и трябва да бъде председател на Съвета за сигурност на ООН през февруари и домакин на климатичната конференция COP26 през декември 2021 г., ще има доста възможности през първите 12 месеца от администрацията на Байдън, за да демонстрира, че въпреки Brexit, нейните по-широки външнополитически цели съвпадат с тези на Байдън.
Британските служители се мъчеха, както всички дипломати, да получат достъп до вътрешния кръг на Байдън (кампанията на демократа спазва строги правила за срещи с чуждестранни служители, за да се избегне всякакво внушение за външно влияние след скандала около руската намеса в подкрепа на Тръмп на предишните избори). Те остават уверени, че дългогодишните връзки с демократите на Капитолийския хълм ще им помогнат да убедят встъпващата администрация на Байдън, че за Великобритания е повече от Brexit.
Британски официални лица отричат, че приоритетите на правителството за Brexit са попречили на британските дипломати да опознаят екипа на Джо Байдън. Външният министър Доминик Рааб заяви в предаването „Днес“ на BBC Radio 4 в петък, че „противно на някои от репортажите“, Великобритания води „разговори от двете страни на политическото разделение“ и е „в изключително добра позиция … за да се увери, че който и да влезе в Белия дом, отношенията между Великобритания и САЩ ще процъфтяват“.
Официалните британски лица обаче признават също така, че Байдън дълбоко съжалява за излизането на Обединеното кралство от ЕС и че той може и да не потърси веднага Джонсън. „Екипът на Байдън няма да е забравил грубостта, проявена от Борис Джонсън към Обама и Хилари Клинтън“, казва Питър Уестмакот, посланик на Великобритания в САЩ от 2012 до 2016 г.
Изданието припомня, че Борис Джонсън коментира как бившият „частичнокенийски“ президент на САЩ е изпитвал „неприязън към предците“ на Британската империя, както и веднъж сравни Клинтън със „садистка медицинска сестра за психично здраве“.
„Те продължават да вярват, че Brexit е ненужна грешка и изпитват известни затруднения да разберат защо последните двама британски премиери оценяват Тръмп толкова високо“, допълва Уестмакот.
Въпреки това той казва, че дори и международните програми на Байдън и Джонсън да не се съгласуват по всички точки, то Байдън може да разглежда Джонсън като „естествен съюзник“ на няколко фронта. „Що се отнася до ядрената промишленост на Иран, недовършената дейност в Ирак и Афганистан, справянето с Путин, укрепването, а не отслабването на НАТО, изменението на климата, търговската политика и търсенето на по-международен подход за управление на възхода на Китай, има много възможности за съвместна работа“, посочва той.
Това обаче ще зависи много от факта дали Великобритания ще успее да сключи търговска сделка с ЕС, което да отмени необходимостта от законопроекта за вътрешния пазар на Джонсън, който в момента преминава през парламента. То, според ЕС, може да дестабилизира Ирландия.
„Личните отношения между Байдън и Джонсън ще бъдат трудни“, посочва и бившият външен министър на Великобритания Малкълм Рифкинд. „Байдън ще бъде малко твърд като начало. Той ще има съмнения за Джонсън, не само относно политиката, но и за личността му. Байдън е ирландо-американец и следователно се отнася с недоверие към британските политици“, посочва той.
Все пак, според него, сериозно несъгласие по един въпрос няма да бъде достатъчно, за да провали цялата връзка. „От първа ръка гледах как [Маргарет] Тачър има преки, много дълбоки разногласия с Роналд Рейгън относно политиката на ядрено оръжие и инвазията в Гренада. Джон Мейджър, когато бях министър на отбраната, а след това външен министър, имаше дълбоки разногласия с Клинтън за Босна“, припомня той.
„Ако Великобритания не е най-близкият глобален съюзник на САЩ, кой е? Не може да бъде Германия, тъй като Германия, макар и много по-важна по икономическите въпроси, няма военна способност, нито разузнавателни постижения… Не може да бъде Франция; всички френски президенти след дьо Гол се опитват да се дистанцират от САЩ и казват, че Америка не трябва да се ангажира твърде много с европейските дела. Байдън знае всичко това“, казва още Рифкинд.
Дъглас Лют, пенсиониран генерал от американската армия, който е служил като посланик в НАТО при Обама от 2013 до 2017 г., е съгласен, че не трябва да се подценяват общите интереси и военните и разузнавателните връзки, когато се оценява силата на отношенията между САЩ и Великобритания при потенциална администрация на Байдън.
„Предполагам, че връзките между САЩ и Великобритания ще бъдат толкова тесни, както винаги, въпреки въздействието на Brexit“, допълва той. „Тесните връзки между военните и разузнавателните общности ще продължат да съществуват, дори ако има политически различия по конкретни теми … Двете нации са толкова тясно свързани с общи интереси, обща история и общи ценности“, заключава той.
Старият алианс обаче ще трябва да се развие, казва Лют, за да се адаптира към заплахите за сигурността от ново поколение, не на последно място и двете големи теми за международни действия през следващата година: пандемията и изменението на климата. Байдън би искал да „освежи“ отношенията на САЩ със съюзници, но също така да „поиска повече“ от тях, прогнозира Лют, „включително да поднови акцента върху демократичните ценности и преосмислянето на националната сигурност, както и да включи такива предизвикателства като пандемии, климат и киберпрестъпления“.
Великобритания, като една от само 10-те държави от НАТО, които харчат целевите 2 процента от БВП за отбрана, вероятно ще попаднат сред добрите примери на Байдън поне по този показател, смята Ким Дарок, посланик на Великобритания в САЩ от 2016 до 2019 г. Лют е съгласен. „Администрацията на Байдън ще очаква Великобритания да поддържа този ангажимент, като същевременно играе водеща политическа роля в предефинирането на сигурността“, посочва той.
В едно отношение на Великобритания и е дадена добра ръка, ако иска да покаже желание и подкрепа на изповяданите от Байдън външнополитически цели за подновяване на съюзите между демокрациите, укрепване на международните институции в рамките на ООН и предприемане на действия по изменението на климата. Лондон е ротационен председател на Г-7 през следващата година, а британските служители виждат възможност да приведат в зародиш идеята на Джонсън за разширена група демократични съюзници „D10“ – държавите от Г-7 плюс три други, потенциално Индия, Южна Корея и Австралия, с плана на Байдън за „среща на върха за демокрациите“ в началото на мандата му.
Великобритания е ротационен председател и на Съвета за сигурност на ООН през февруари, което ще бъде първият пълен месец на Байдън в Белия дом, ако спечели вота. В ООН британските служители искат да подчертаят силните страни на Обединеното кралство в областта на развитието и международната здравна политика, по-специално ролята му в международната програма COVAX, подкрепена от СЗО, която се стреми да гарантира, че по-бедните страни получават справедлив достъп до ваксините срещу COVID-19 – предприятие, в което Тръмп не желае да участва.
Байдън, който обеща да възстанови лидерството на САЩ в международното здравеопазване и помощ, ще се надява британските служители да виждат Великобритания като полезен лейтенант в подобни усилия.
И накрая, Обединеното кралство е домакин на срещата на върха на ООН по климата COP26 през ноември 2021 г. След като Байдън обеща да се присъедини към Парижкото споразумение за климата още в първия си ден на управление и да постави САЩ на пътя към нулеви нулеви емисии до 2050 г., някои виждат възможност Джонсън да изиграе коза си за амбициозни обещания за намаляване на въглеродните емисии. „Това е една от малкото области, в които Великобритания има глобално влияние, с което САЩ [при Байдън] биха искали да се приведат в съответствие“, казва Ник Мейби, изпълнителен директор на мозъчния тръст E3G.
Съществува обаче риск всяка водеща роля, която Джонсън може да е искал да играе в климатичната дипломация през 2021 г., да бъде напълно засенчена, ако САЩ имат президент, който яростно следва същия дневен ред. „Байдън вече е изложил много амбициозна програма за климата както у дома, така и в чужбина, и очевидно ще подсили международната система“, коментира британски политик. „Предизвикателството ще бъде Великобритания да покаже, че е истински партньор и може да работим с тях за постигане на успех в COP26, а не просто страничен наблюдател за постигнатия напредък“, допълва източникът на изданието.
На фона на всичко Великобритания все още се надява да подпише споразумение за свободна търговия след Brexit със САЩ.
Основната грижа за Лондон е не толкова, че Байдън няма да иска да сключи търговско споразумение, а дали ще отдели достатъчно време и ще даде политически тласък на процеса, за да го завърши преди задаващия се краен срок. През юли 2021 г. изтича способността на президента на САЩ да договаря „бързи“ търговски сделки. Това ще изисква Конгресът да одобри. Когато този „Орган за насърчаване на търговията“ (TPA) приключи, следващият приоритет на Конгреса ще бъде подновяването му, нещо, което в миналото отнемаше години на спорове и вероятно ще постави преговорите „на трупчета“.
Реалният краен срок, до който трябва ефективно да приключат преговорите – като се има предвид, че TPA изисква търговският представител на САЩ да уведоми Конгреса 90 дни, за да подпише сделка, е 1 април.
„Като цяло е под въпрос дали Байдън ще бъде съсредоточен върху търговската политика, както беше Тръмп“, казва Стивън Буут, ръководител на мозъчния тръст към проекта „Великобритания в света“ и автор на доклад за американската сделка. „Справедливо е да се каже, че Байдън едва ли ще придаде същото значение или спешност на сделка с Великобритания, както Тръмп“, допълва той.
В по-дългосрочен план има шанс Байдън да възприеме идеята за повторно присъединяване към търговското споразумение за Транстихоокеанско партньорство, към което Великобритания също иска да се присъедини в сегашната си ревизирана форма и преименувана на „Всеобхватно и прогресивно споразумение за Транстихоокеанско партньорство “(CPTPP). Това би довело до друг път към търговска сделка между Лондон и Вашингтон.
По статията работи: Миглена Иванова
investor.bg
