Д-р Георги Чалдъков
Пиши кратко, много кратко .
Може още по-кратко!
Янаки Петров, „Кредо“ от книгата „Урокът на цветята“
Следвам примера на големия поет и приятел и пиша кратко, плектично.
Плектика
През 1963 г. проф. Мъри Гел-Ман (15 септември 1929 – 24 май 2019) открива „странни и чаровни“ частици на материята. Нарича ги „кварки“ от фразата „Три кварка за мистър Марк“ в „Бдението над Финеган“ (на английски „Finnegans Wake“) на Джеймс Джойс. През 1969 г. кварките донесоха Нобелова награда за физика на Мъри Гел-Ман – „човекът с пет мозъка“. За който в едно американско списание бе написано: „It can’t be easy being the Man with Five Brains in a world with plenty of Men With Half а Brain“.
През 1999 г. на симпозиума „Frontiers of Science“, проведен в град Коимбра, Португалия, Гел-Ман изнася лекция, озаглавена „Плектика: наука за простотата и сложността“ (Europhysics News 2002; 33: 17-20. DOI: org/10.1051/epn:2002105). Преди това той публикува книгата си „Кваркът и ягуарът. Приключения в простото и в сложното“.
Индоевропейската дума plek, през гръцката plektos, идва в българския като „сплетен“, „плетка“. Съответно simplex означава „единично сплетено“ (просто), complex – „взаимно сплетено“ (сложно), multiplex– „много сплетено“ (много сложно). И така „плектика“ (plectics) е наука за простотата и сложността – основната тема на Института в Санта Фе (Santa Fe Institute, SFI) в Калифорния, САЩ.
Ирония
Българка – директор на Световната банка, номинирана за директор на МВФ.
Българите – едни от най-бедните в ЕС.
Българка – еврокомисар по дигитализация в ЕС.
България – държава, НАПадната от хакери.
Генетично модифициран комунизъм
Човек с ампутиран кракът, продължава да усеща болка на това място – нарича се „фантомен крак“. Въпреки че през 1989 г. бе направена ампутация на комунизма, сега много българи милеят за него – „фантомен комунизъм“. По-точно, ГМК.
Сиви гъски и геополитически кръст
Край поляните на Виена проф. Конрад Лоренц установи, че след като се излюпят, новородените сиви гъски тръгват след този, когото са видели първо след раждането си – и нарече това поведение „отпечатване“. Ако „първият“ се покаже след повече от 36 часа на новоизлюпеното, то остава без „отпечатък“ и върви след всеки, който е пред него.
Така и цели народи вървят след имперски държави и политики. Сега България е разпъната на геополитическия кръст на САЩ, ЕС, НАТО, Русия (и Китай).
Внимание, господа политици
Вие сте отговорни, ако мигрантите основат Съединени ислямски щати (СИЩ) в Европа и ние, европейците, станем като инките и кечуанците в Боливия, Колумбия и Перу, като индианците в САЩ и като аборигените в Австралия.
Еврика и етика
Тревожно е, че скоростта на евристиката е опасно по-голяма от тази на етиката – наричам това състезание „голямото разминаване“ – разрушително е.
Големият въпрос на прехода
Защо тези, които сричат, лъжат и крадат, управляват онези, които създават знания, поезия, театър, музика?
Произход на човека
Преди милиони години, човекът се изправя – Homo erectus. За да оцелее, прави сечива за убиване на животни – Homo necans (убиващият човек). Пораснал, станал Homo sapiens recens (съвременният разумен човек), но започнал да убива и хора – Homo necans recens (съвременният убиващ човек).
Хомицид
Убиването на човеци е най-тъжната проява на съвременния човек – палеолитна памет на ловеца, библейска памет на Каин, синдром на Макиавели-Ницше-Фуко или предистория на създаването на демократични държави?
Поркосид – „геноцид на прасета“ (гръцки, porkos – прасе; латински, cide, caedo – убивам)
В „Кваркът и ягуарът“, когато говори за „уплътняване“ на едно съобщение,
Мъри Гел-Ман споменава за учителка в начално училище, която дала за домашна работа написване на съчинение от 300 думи. Един ученик, който играл през целия ден, на другата сутрин написал, перифразирам: „Вчера видях, че убиват прасетата на съседите. Аз се подадох от прозореца и започнах да викам: помощ, помощ, помощ…“. Така съчинението станало точно 300 думи.
Като чуха това, прасетата започнаха да викат:
Мамка им и политици, никакви се не обаждат. Мамка им и политици,
никакви се не обаждат.* – повтаряха всички прасета.
И някои хора. Другите все още не бяха декодирали „четирите
въпросителни“ на Левски. За което в едно българско списание бе написано:
„Не е лесно да бъдеш народ с мозък и душа в страна с много хора с половин мозък и половин душа“.
Затова прасетата (все още) питат:
Като са чумави политиците, да ги убиваме ли?
__________________________________________
* Перифраза на „Мамка му и прасе“ от разказа “Свирепо настроения“ на Йордан Радичков, в който едно прасе се изгубва в тъмното по пътя за пазара. И собственикът му тръгва да го търси. „Нищо не се чува и нищо не се вижда. Почнах да мамя. Мамя, мамя, мамя, па се спра. После слушам, слушам, слушам – нищо няма. Мамка му и прасе, никакво се не обажда“.
