Украинският посланик във Великобритания се отметна от думите си, че страната му може да се откаже от членство в НАТО
Снимка: Bloomberg LP
Украйна поиска среща в рамките на до 48 часа с Русия и други европейски държави за успокояване на напрежението в момент, в който Германия започна силни дипломатически опити за деескалация на напрежението, а САЩ допускат възможност за инвазия още тази седмица.
Срокът съвпада с 16 февруари – датата, която според източници на редица издания в Съединените щати е спомената от американския президент Джо Байдън в разговорите му със съюзници от НАТО в петък като възможно начало на руска инвазия. Британският в. Guardian например цитира източници, според които президентът на САЩ е разбрал, че в Кремъл е взето решение за нападане на Украйна, но официалната позиция остава, че решението на Владимир Путин остава неизвестно, предава Ройтерс.
Според външния министър на Украйна Дмитро Кулеба подобен разговор е нужен в името на „прозрачността” за плановете на Русия, струпала над 100 хил. военни край руските граници. Редица държави призоваха гражданите си да напуснат Украйна или обявиха изтегляне на дипломатите си. През уикенда това направи и България чрез външното си министерство. „Предвид усложняващата се обстановка в и около Украйна призоваваме нашите сънародници да се въздържат от всякакви пътувания до страната. Приканваме българските граждани, които се намират на територията на Украйна, да предприемат мерки за напускане на страната с наличните към момента транспортни средства“, се казва в изявление на МвНР.
Междувременно украинският посланик във Великобритания се отрече от думите си, че Киев ще преразгледа опита си да се присъедини към НАТО, докато Русия разполага огромни сили на близко разстояние от съседката си, но заяви, че може да предложи и други отстъпки.
От Кремъл заявиха, че ако Украйна се откаже от стремежа си да се присъедини към американско-европейския военен съюз, това би помогнало значително за преодоляване на опасенията на Русия и че президентът Владимир Путин ще се срещне със своите министри на външните работи и на отбраната в понеделник. Ден след като Вашингтон заяви, че сега Русия може да нахлуе в Украйна по всяко време под изненадващ претекст, Групата на седемте големи западни икономики (Г-7) предупреди Русия за „огромни” икономически последици, ако го направи, и обеща на Украйна бърза подкрепа.
Германският канцлер Олаф Шолц отлетя за Киев за разговори, които ще бъдат последвани във вторник от среща с Путин в Москва, но германски служител заяви, че Берлин не очаква конкретни резултати.
Високопоставен руски военен, цитиран от информационната агенция „Интерфакс“, заяви, че Русия е готова да открие огън по чужди кораби, които са навлезли незаконно в нейни води, въпреки че подобно решение трябва да бъде одобрено на „най-високо ниво”.
Москва отрича да планира нахлуване в Украйна и обвинява Запада в истерия, но даде ясно да се разбере, че вижда заплаха в стремежа на Киев към по-тесни връзки със Запада, особено по отношение на НАТО.
Първоначално днес BBC цитира украинския посланик Вадим Пристайко да казва, че Украйна може да бъде „гъвкава” по отношение на тази цел, „особено когато е заплашвана по този начин, изнудвана от това”.
По-късно той заяви, че е бил разбран погрешно по отношение на НАТО – въпреки че Украйна е готова да направи други отстъпки.
„В момента не сме член на НАТО и за да избегнем войната, сме готови на много отстъпки и именно това правим в разговорите си с руснаците”, каза Пристайко пред BBC.
„Това няма нищо общо с НАТО, което (кандидатстването за членство – бел. ред.) е залегнало в конституцията”.
Външното министерство в Киев реагира на медийните публикации по света след коментарите на Пристайко и обясни, че те са извадени от контекста: той е имал предвид, че Украйна е готова да влезе във всякакъв формат на диалог с държави и международни организации, за да защити „мира и живота на гражданите на Украйна” и това е приоритетната задача.
A междувременно финансовите министри от Г-7 заявиха, че военната агресия на Русия срещу Украйна ще предизвика „икономически и финансови санкции, които ще имат огромни и незабавни последици за руската икономика”. Цените на петрола се покачиха до нови седемгодишни върхове на фона на опасенията, че санкциите ще нарушат износа от Русия, основен производител на петрол, на и без това свития пазар.
Водещият руски борсов индекс се срина до най-ниското си ниво от почти три седмици насам, а напрежението се отрази и на основните европейски пазари, чиито индекси се понижиха с между 1,6% и 3%.
По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Елена Илиева
investor.bg
