Едно от нещата, които не обичах в политиците, когато бях в ролята на наблюдател, е да обясняват какви са причините за престъпване на някакво обещание. В такъв момент често се вади от сто кладенци вода, за да се обясни защо нещо е направено не както е обещано.
Първо, трябва ясно да се признае, че обещанието да няма нито един човек, свързан с ГЕРБ в бъдещ кабинет с втори мандат, не е спазено с Мария Габриел. Ако нашите приятели и избиратели са се почувствали ужасно от този факт, се извинявам!
Защо обаче искрено вярвам, че в тази ситуация това е най-доброто, което можем да сторим.
Да имаме правителство с министри, които ще работят за България без да крадат и да можем да изпълним много от нашите надежди за промяна – аз дълбоко вярвам, че е възможно с формата за управление, който сме представили.
Първо, този формат не е коалиция, напротив – той е създаден именно защото не можем да направим коалиция с ГЕРБ. Коалицията щеше да е много по-лесна, ако си имахме доверие, но ние, както казах и преди, си нямаме. И защото си нямаме, трябва да влезем в тази сложна конструкция на сменяне на министър-председател след 9 месеца. Важно е да се отбележи, че смяната на министър-председател ще е факт, но министрите остават същите. Този модел на управление, когато има невъзможност две партии да са в коалиция, но и невъзможност да се направи кабинет без общо гласуване в парламента, е единственият възможен – заимстваме го от страни като Ирландия, Израел и Румъния.
Така че е важно да се каже, че ротационният модел се прилага, когато две политически сили си нямат доверие, но не могат и да излъчат правителство без гласовете на двете.
Виждам че някои казват “Вие направете правителството, пък след 9 месеца може и да не подкрепите”. Не! Точно обратното – ще си спазим отговорността в тази формула и я правим, за да стигнем поне до 18 месеца в управление. 18 месеца е минималният срок за Шенген, еврозоната, работа по плана за възстановяване и отпушване на всички инфраструктурни проекти, които трябва да се случат, ако искаме да вървим по пътя към една нормална европейска държава.
Мария Габриел беше ключът, за да може този модел да бъде конструиран. Тя е човек, който има безспорни качества и компетенция в Брюксел. Никой не се залъгва, че за да не останат само на думи еврозоната и Шенген, някой трябва да ги случи в Европа. Мисля, че дори и най-големите критици на ГЕРБ не могат да отрекат, че Мария Габриел има повече опит от много други, за да могат тези две задачи да се изработят в Европа. Аз лично вярвам, че с нея като вицепример и министър на външните работи първите 9 месеца, а после като премиер, ще ни даде реален шанс това да се случи. Също вярвам, точно и защото не е била в България толкова години, я прави различна от другите политически фигури, за да бъде тя важна сглобка на този ротационен механизъм, без да изневеряваме на нашите вярвания и истинска борба с корупцията.
Сега тук идва огромната критика “Вие се предадохте и сега няма как да борите корупцията”. Тук искам ясно да кажа: ако борбата с корупцията зависи от това дали Мария Габриел е в или извън правителство, това не е никаква борба. Ние ще бъдем непреклонни към всеки, който се опита да открадне и един лев от публичните средства, независимо дали този министър е от нашата или която и да е друга партия. Ние показахме вече с нашата работа с ИТН, че ако трябва да избираме да си затворим очи пред потенциална корупция или да ни падне правителството, ние винаги ще направим това, което вече направихме първия път – ще изберем да ни падне правителството. Нали всички знаем, че реалната причина за падането не беше Македония, а че изправени пред избора дали да платим непрозрачно парите за поправка на пътищата или да падне правителството, ние избрахме второто.
Така че по тази линия както вие, така и всеки, който се замисля за подобно предложение, вече трябва да знае, че ние ще изберем да не сме на власт, пред това да си затворим очите пред корупцията. Ротационният механизъм дава възможност за това и в двата периода – първите 9 месеца Ники Денков може да подаде оставка, след това – всички министри също. Така че с тази конструкция, по тази тема, не сме направили какъвто и да е компромис. Ще използваме тези месеци и за да сменим правилата на управлението за борба с корупцията. Ще се борим да включим обратно всички контроли на държава с всички регулатори, които отдавна са с изтекъл мандат.
Върнахме и обратно темата за Изборния кодекс – а тя е ключова за провеждането на честни местни избори. Ще се борим за промяна в Конституцията – там вече зависи и от другите партии. Ако искаме реална промяна обаче, трябва да има успех по тези теми и да не зависи толкова кое правителство е на власт, а реално да зависи от това какви институции имаме.
Сега вече да отидем до реалния друг избор, който стои, ако не направим този механизъм – шести поредни избори. Тук не искам да изброявам всички проблеми с този вариант, но все пак ето някои реални последици от такава ситуация: 1) няма бюджет 2) губим парите от ПВУ 3) няма Шенген и еврозона 4) има разпад на държавността 5) няма реформи в прокуратурата и регулаторите 6) името на България пред света става абсолютно разбито 7) пускаме псевдо националистите да растат и хвърлят червени бои по европейските институции под предлога за поход за мир и печелят избиратели с ЛЪЖИТЕ, че щял някой да праща българи да се бият в Украйна (това между другото за всички млади хора във Възраждане – моля ви, не вярвайте на тези глупости – това никога няма да се случи).
Приятели, това е само малка част от цената на поредни избори и винаги съм смятал, че ако човек е изправен пред дилема да избира между два варианта, които не са добри, анализът колко е лош само единият вариант и забравяйки другия, със сигурност дава ограничен анализ на този избор.
И тук искам да отговоря директно на въпроса на базата на тези аргументи, как направих своя личен избор за това решение. В тези моменти, за да е свободен да вземе такова решение, човек трябва да си даде истинска сметка кои сили го движат. Аз няма да бъда част от този министерски съвет. Спокоен съм да кажа, че властолюбието не е фактор за мен в това решение. На базата на всички тези аргументи, дълбоко в себе си чувствам, че с 64 депутати на промяната от общо 240, това предложение за управлението на България за следващите 18 месеца е най-доброто, което можем да направим.
Накрая ще споделя една лекция на любим мой професор, която е и в основата на това решение. Благодаря на всички, които бяха част от неговото сглобяване и специално на Николай Денков и Мария Габриел, че бяха готови да застанат най-отпред, за да може въобще да имаме този избор.
https://www.facebook.com/kiril.petkov.104/posts/10159515053276367
