Проф. Дронзина коментира дали определени проруски кръгове оказват негативно влияние на страната. Според нея е по-правилно да се говори за путинофилски кръгове, а не за проруски партии. “Най-големите русофилски, по-скоро путинофилски кръгове има във всички големи партии, във всички без изключение парламентарно представени партии и основната опасност произтича от тяхната непоследователна политика по отношение на Русия и на решенията, които се вземат в рамките на ЕС”, подчерта тя.
Хората най-много се притесняват от “Възраждане”, но тя разполага само с 13 депутати и 30 кметове и по тази причина Проф. Дронзина смята, че не трябва да се притесняваме чак толкова много от партията на Костадин Костадинов. Тя отбеляза, че “Възраждане” е много шумна партия, но напомни, че имахме такава шумна партия в лицето на Атака.
Проф. Дронзина коментира партиите, които до момента са обявили своите листи – ПП, ГЕРБ и БСП.
Тя заяви, че е била критична по отношение на управлението на „Продължаваме промяната“, защото те са показали, че по-скоро се влияят и на тях може да им се повлияе върху процеса на вземане на решение, но добави, че те са показали и определена смелост, която е полезна за националната сигурност на България.
По отношение на ГЕРБ проф. Дронзина заяви, че партията се консолидира и има реална подкрепа на хората, но като че ли едно младо поколение, което тя силно се надява да е антирусофилско, по-трудно си пробива път.
Политологът посочи, че БСП традиционно свързва лявото с русофилството, но тя не знае по каква логика се случва това. “Винаги съветвам в такива случаи да четат трудовете на основателя си Димитър Благоев, който им е казал много добре какво представлява Русия, но не знам защо те някак прехвърлят тази работа и продължават да асоциират лявото с русофилството”, каза тя и добави, че няма такава закономерност, която да ни кара да асоциираме левия спектър с путинофилски настроения. “Ако не разкъсаме тази закономерност, ще имаме да берем много ядове“, подчерта проф. Дронзина.
