Кадър от церемонията по награждаване с „Оскар“ на екипа на филма „Навални“. Сред отличените е българският журналист Христо Грозев. На снимката е руският опозиционер Алексей Навални.

Кой е Алексей Навални

Навални е лидер на партията „Народен алианс“ от 2013 г., която между 2014 и 2018 г. носи името „Партия на прогреса“, а през 2018 г. се трансформира в „Русия на бъдещето“, на която през 2019 г. Министерството на правосъдието на Руската федерация отказва регистрация. Той е основател на организацията с нестопанска цел Фонд за борба с корупцията, която през юли 2020 г. обявява ликвидация като юридическо лице и е регистрирана с друго юридическо наименование – „Фонд за защита правата на гражданите“ (НО „ФЗПГ“).

През 2013 г. Навални се кандидатира за кмет на Москва, подкрепен от дясноцентристката, либерално-консервативна политическа партия „Партията на народните свободи“ (ПАРНАС). Навални остава на второ място с малко над 27%.

Алексей Навални

На 18 юли 2013 г. Навални е осъден по т.нар. дело „Кировлес“ от съд в гр. Киров на 5 години затвор за присвояване на над 500 000 щатски долара (16 милиона рубли) от държавна компания за дървесина. В началото на 2016 г. Европейският съд по правата на човека публикува решение по делото Navalnyy and Ofitserov v. Russia, взето единодушно, според което правото на Навални на справедлив процес при разглеждане на делото „Кировлес“ през 2013 г. е нарушено (по член 6 § 1 – право на справедлив процес, от Европейската конвенция за правата на човека). ЕСПЧ констатира, че съдът, издал осъдителната присъда на съобвиняемите, е формулирал присъдата си по начин, който може да бъде разгледан като увреждащ по отношение на предполагаемото участие на жалбоподателите в престъплението.

Според ЕСПЧ руските съдилища са признали жалбоподателите за виновни в действия, неразличими от обичайните търговски дейности, което означава, че наказателният закон е бил тълкуван произволно във вреда на жалбоподателите. В допълнение, руските съдилища не са успели да опровергаят оспоримото твърдение на Навални, че причините за неговото наказателното преследване са неговата политическа дейност.

През 2016 година Навални обявява, че ще участва в президентските избори в Русия през март 2018 г. През 2017 г. Централната избирателна комисия в страната отхвърля кандидатурата му за участие в изборите (спечелени с близо 77% от вота от Владимир Путин), въпреки събраните от Навални 500 подписа, необходими за регистрирането му, с мотива, че срещу него има издадена присъда за корупция.

През 2018 г. Европейският съд по правата на човека се произнася с ново решение срещу Русия, с което определя седемте ареста на Навални между 2012 до 2014 г. като политически мотивирани съгласно условията на Европейската конвенция за правата на човека, по която Русия е страна. В решението се казва, че арестите са целели „потискане на политическия плурализъм“, а руската държава е осъдена да заплати на Навални 63 000 евро – 50 000 евро като компенсация за морални щети, 1025 евро за материални щети и 12 653 евро разноски по делото. В коментара си за решението Навални отбелязва, че това решение е много важно не само за него, „но и за много хора в Русия, които ежедневно се сблъскват с подобни арести“.

На 2 март 2022 г. Навални публикува в блога си и в своя удостоверен личен профил в Twitter изявление на английски език, с което заклеймява нападението на Русия над Украйна. В едно от свързаните съобщения той подчертава, че „Путин не е Русия“, и допълва, че ако има нещо в Русия в момента, с което руските граждани може да се гордеят най-много, това са „тези 6824 души, които бяха задържани, защото – без никой да ги призовава – излязоха на улицата с плакати с надпис „Не на войната“. За 48 часа изявлението му е препубликувано повече от 34 000 пъти, а близо 100 000 потребители на Twitter са заявили подкрепата си.

През август 2020 е направен опит за убийството на Навални чрез отравянето му с нервнопаралитичното вещество „Новичок“. Той колабира по време на полет над Сибир и е откаран по спешност в болница в Омск. Вероятно това аварийно кацане спасява живота му. Благотворителна организация „Фондация Кино за мир“ в Берлин, Германия, успява да убеди руските власти да разрешат транспортирането му по въздух за лечение. През септември германското правителство разкрива, че тестовете, извършени от военните, са открили „недвусмислено доказателство за химическо нервно-паралитично бойно вещество от групата „Новичок“. Кремъл отрича каквото и да е участие и отхвърля резултатите от тестовете, доказали наличието на „Новичок“. Близо 300 руски лекари написаха отворено писмо до Путин да сложи край на тормоза срещу Алексей Навални.

След възстановяване, продължило няколко месеца, на 17 януари 2021 г. Навални се завръща в Москва и е задържан. Неговите поддръжници в страната организират масови протести в цяла Русия, на които полицията задържа над 5000 души за участие в неразрешени митинги. Съпругата на Навални Юлия е сред задържаните за участие в демонстрациите над 1600 души само в Москва. Европейският съюз налага санкции на шестима висши руски служители и на Държавния научно-изследователски институт по органична химия и технология в Москва, като ги обвинява в пряко участие в отравянето. В отговор на санкциите Русия издава забрана за влизането на територията на страната на няколко служители и институции на ЕС.

На 2 февруари Московски съд издава присъда лишаване от свобода на Навални за 42 месеца за нарушаване на условната присъда за измама срещу него от 2014 г. Той е обвинен, а съдът го намира за виновен, в неспазване на изискването да подава доклади редовно в полицията през 2020 г. Неговият юридически екип заявява, че това е абсурдно, тъй като властите са знаели, че той получава спешна помощ в Берлин заради отравянето с „Новичок“ в Сибир. Навални твърди, че между януари и август 2020 г., когато е отровен, е подавал доклади в полицията два пъти месечно и отхвърля делото за измама като измислено и целящо да го заглуши. Изправен пред съда, Навални повтаря обвинението си срещу президента на Руската Федерация, Владимир Путин, твърдейки, че той лично е наредил на държавни агенти да го отровят.

Навални е носител на наградата за свобода на мисълта „Сахаров“ за 2021 г., с която Европейският парламент отличава личности и организации, които се борят за правата на човека и основните свободи. Дария Навалная приема наградата от името на своя баща на церемония на 15 декември 2021 г., тъй като Навални се намира в затворническа колония в Русия за извършване на принудителен труд.

Също през 2021 г. Навални става носител на наградата за храброст „Борис Немцов“, която съучредителите и настоятелството на „Фондация за свободата „Борис Немцов“ избират да връчат на него заради „изключителния му принос за разкриването на корупцията и увеличаването на ангажираността на гражданите с все още съществуващите политически процедури в Русия“. „През годините той се превърна в най-влиятелния опозиционен политик в Русия и символ на съпротивата срещу тиранията в целия свят“, казва се още в официалното съобщение по повод на присъждането на наградата на Навални. Фондацията също призовава за незабавното освобождаване на Навални.

Кой е Христо Грозев

Христо Грозев е разследващ журналист. Той живее и работи основно във Виена, Австрия. Грозев е Главен редактор на разследваща журналистическа агенция Белингкат. Към 2022 г. е водещ следовател с фокус върху Русия. През 2019 г. е отличен с European Press Prize на Фонда за европейска журналистика (заедно с Румен Доброхотов и Даниел Ромейн) за разследването на самоличността на заподозрените за отравянето на Сергей и Юлия Скрипал с химикала „Новичок“ през 2018 г. в Обединеното кралство. Грозев е известен с това, че разследва чрез отворен код, социални медии и други налични данни (вж. OSINT).

Журналистът работи върху заплахите за сигурността, трансграничните тайни операции и информацията, ползвана като оръжие.

Христо Грозев

Грозев е сред главните действащи лица в документалния филм „Навални“ от 2022 г., който се фокусира върху събитията около отравянето на Алексей Навални през 2020 г. и съвместната работа на двамата, в резултат на която са идентифицирани агентите на Федералната служба за сигурност на Руската федерация, участвали в отравянето.

Самият Грозев посочи, че въпреки нечовешките изтезания, на които е подложен Навални, Путин го пази жив, за да може да го изтъргува при загуба на войната с Украйна.

През февруари 2023 г. Лентата „Навални“ печели наградата за най-добър документален филм на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство. В речта си при получаването на статуетката създателите на филма изказват благодарност и посвещават наградата на Грозев, който не присъства на церемонията. В съобщение, което публикува в своята профилна страница в Twitter, Грозев обявява, че му е „забранено“ да присъства на връчването на наградите в Лондон, защото представлява „риск за сигурността“.

Христо Грозев получава заплахи за живота си, свързани с неговата работа и критиките към Русия и Путин. Преди време той посочи, че цената на ”свободното слово” в България е от 150 до 300 евро.

В своя профил в социалната мрежа Фейсбук световноизвестният аниматор и режисьор Теодор Ушев поздрави Христо Грозев за победата. Ушев определи спечеления Оскар като „Исторически момент!“, защото за първи път българин грабна престижната статуетка.

frognews.bg