Големите компании в САЩ вече са предприели мерки за приспособяване на политиките и структурите си към законовите изисквания на приетата миналия месец финансова реформа.Проучване на правната кантора "Шърман енд Стърлинг" (Shearman & Sterling), цитирано от "Файненшъл таймс",
сочи, че 71 от 100 големи американски публични компании са въвели политика на възстановяване на мениджърското възнаграждение, чрез която могат при определени обстоятелства да го поискат обратно.
Според данните от миналогодишното проучване такава политика са имали 56 компании. Новият брой е и два пъти по-голям спрямо 2007 г. Реформата, която миналия месец президентът Барак Обама подписа, изисква всички публични компании задължително да въведат система за възстановяване на възнагражденията.
За да ограничи възможността от бъдещ срив в системата, планът на демократите предвижда по-голяма свобода за регулаторите, ограничаване на дълговете на компаниите и поддържане на по-големи капиталови резерви. При подписването Обама допълни, че ако все пак се наложи някоя голяма компания да фалира, новите промени позволяват това да се случи, без да повлече след себе си икономиката на страната.
Според Линда Рапапорт от “Шърман енд Стърлинг” компаниите ще трябва допълнително да нагласят политиките си така, че да отговарят на новите изисквания. Проучването сочи още, че четири пети от компаниите с такива политики ги изпълняват по усмотрение на борда от директори. Други пък обхващат възнаграждението на повече служители, отколкото законът предвижда.
“Клаузата в закона дава само базови насоки. Ще бъде интересно дали директорите ще решат да я спазват с по-широк обхват”, коментира още Рапапорт. Под влиянието на проактивни акционери и консултантски компании в последните години са направени и значителни промени в структурата на бордовете на някои американски фирми, пише още “Файненшъл таймс”.
Около една пета от компаниите имат диференцирана структура (с директори по различни категории). Година по-рано те са били половината от проучваните. Продължаващата тенденция ролята на председател на борда и тази на главен изпълнителен директор да бъдат съчетавани може да попадне под критики, коментира изданието.
