ГЪРЦИЯ представи на Германия сметка отпреди 70 години, възлизаща
на 278 милиарда евро. В същото време обаче забравя, че тя също дължи пари на германската държава от стар невърнат кредит.
278 милиарда евро според Гърция е сумата към днешна дата заради пари, иззети от Третия райх от гръцката държавна банка по време на Втората световна война. В сметката са включени и лихвите за изминалите 70 години. Атина засега иска пари само от Германия, не от България или Италия, да не говорим за Великобритания.
А всъщност Италия на Мусолини първа поиска от Гърция военни бази за армията си, за да осъществява завоевателните си намерения в Северна Африка. Гърците отказват, защото им се струва унизително италианска армия да е на тяхна територия.
Вследствие на това Италия нахлува в Гърция през ноември 1940 година, но оставят фашисткия генерал Метаксас на власт до януари 1941 г., когато той умира от странно натравяне на кръвта вследствие на възпаление на гърлото.
Лекува го британски лекар, към когото и до днес има подозрения, че лечението му е било твърде странно. Точно по това време британците превземат Крит и настояват пред Метаксас да настанят свои военни бази в Гърция. И на тях им е отказано, три дни след което Метаксас умира. Само дни, преди да се срещне с Хитлер.
Британците превземат Южна Гърция. Мусолини пък приозовава на помощ съюзниците си Германия и България, които влизат в Гърция през май 1941 г. и прогонват британците.
Впоследствие Гърция е разделена на три окупационни зони. Две трети са за Италия, останалото си поделят България и Германия. Третият райх контролира Севера със Солун, а българите – Западна Тракия. Военни престъпления се извършват и в трите зони. Репарации отново се искат обаче само от Германия. И то точно в такъв размер, който би решил част от проблемите на Ципрас и правителството му.
Но кризата в Гърция сега не е резултат от плячкосването на страната по време на Втората световна война. Тя се корени много по-назад в историята, още в османските времена.
Именно по време на Османската империя в Гърция се ражда този манталитет, според който държавата е враг и чуждо тяло, което трябва да бъде мамено. Гордият грък, когото османците се опитват да ислямизират също като Албания, се опитва всячески да не плаща на завоевателите си.
Това е и причина и до ден днешен да няма нормален териториален кадастър, според който да се изчисляват данъците на имотите. Гърците не са искали завоевателите им, а по-късно и окупаторите да са наясно кой с какво разполага. Без помощта на собствениците османските чиновници не са можели да налагат данък на гръцкото население, още повече че и анархичната султанска система на бакшиши така и не изгражда добре е функциониращ държавен административен апарат.
Въпреки дистанцията към чуждата държава у гърците по същото време се заражда и любов към работата в държавния апарат. За османците назначаването на максимален брой поданици на работа в държавни структури е нарочно преследвано, за да се пресече в зародиш желанието за въстания и бунтове. Който получава хляба си от хазната, не вдига ръка срещу султана. И до ден днешен една четвърт от гърците са на държавна работа.
По време на Османската империя те стават бюрократи не за да служат на султана, а за да се облагодетелстват. От една страна заплатата върви, от друга може да се защити родата от властта на завоевателя, от трета, бакшишите подсигуряват и допълнителен доход.
Истина също така е, че в новата си история Гърция винаги е била на ръба на фалита, тъй като се ръководи от стария си манталитет. И през XIX век европейските държави са принудени непрекъснато да й помагат финансово, за да я отърват от банкрут. Причина за тази солидарност е и легендата, че европейската култура тръгва от Елада, която гърците експлоатират добре.
Пример за подобна помощ е един кредит, който Бавария отпуска на Гърция през 1835 година и така и не получава обратно. Става дума за сума от 1 933 333 гулдена, или 4 640 000 драхми. След 180 години лихви тази сума отдавна е надскочила в пъти исканото от Гърция сега като репарации от Германия.
За да стане ясно за каква сума става дума, нека споменем, че един висш офицер от онова време получава месечно 36 гулдена, а един готвач 2,5 гулдена.
Баварският крал Лудвиг І, който е почитател на Елада, склонява да извади Гърция от наближаващ банкрут с този кредит. По този начин той пласира и втория си син на гръцкия трон.
Крал Ото І царува между 1832 и 1862 в Атина. Той гарантира кредита, отпуснат от Бавария, и полага началото на голяма държавна реформа, която дори носи плодове. При него за първи път гръцкият бюджет е балансиран.
Но гърците не желаят сурови реформи и свалят краля с въстание. Оттогава Мюнхен все още си чака парите.
24chasa.bg
