Седем години след приемането на България
в ЕС ще отпаднат ограниченията до трудовите пазари за българи и в тези държави членки, които ги запазиха до максимално възможният срок.
Седем години съгласно договорът ни за присъединяване в тези държави една от най-разпространените форми на трудова заетост за нас е самонаетият работник.
Форма, позната от България като едноличен търговец или самоусигуряващо се лице.
В държавите запазили ограничението до трудовия пазар за наети, тези наши еднолични търговци продаваха своя труд.
Непознатото до онзи момент за нас свободно движение на граждани на ЕС в ЕС роди заблудата че формата на трудова заетост като самонает е единствената възможност на българите да пребивават законно в държавите от ЕС.
Преди 2007, и особено след нея, голямо количество българи се насочиха към Велкобритания. Обяснимо, дори и от една причина, изучаването на по-масово дори и преди 1989 година в България на английски език.
Наличието на заблудата за законност на пребиваването във Великобритания само под формата на самонает създаде почва за бизнес-експолатация на българи от българи.
Спомняте си кампанията на масови смени на регистрационни табели на МПСта в България, и появата на групировка пред КАТ, които за определена сума извършваше онова, което по принцип би трябвало да се върши директно от администрацията. Групировката се явяваше като посредник, който срещу заплащане улесняваше клиентите, като ги избавяше ужким от някакви проблеми ако той решеше сам да си свърши работата.
Пример достоен за подражание във Великобритания.
На острова се появиха структури изградени на принципа на контол на входа и изхода.
Българите бяха посрещани още от България с информационна кампания например от сайта за взаимопомощ „Бгхелп“ http://www.bghelp.co.uk/forums/content/ , където манипулативно е представяна дори информацията от ЕК за правата на гражданите на ЕС.
Поради живият спомен за визите и белият шенгенски списък, изискването за самонаетост изглеждаше голяма стъпка напред, и българите я правеха.
В този прощъпалник активно помагаха установилите се във Великобритания счетоводители, немащи работници и наемодателите на жилища.
Същите, използвайки информационното поле на сайта си набавяха клиенти.
Схемата:
Българинът разбира че трябва да е самонает. Предлага му се такава регистрация защото иначе няма работа.
Ако се опита да си намери някаква работа като самонает в бюро наемащо работници, първата българска брънка, то му се изисква национален осигурителен номер, подобен на българския единен граждански номер.
Принципно незаконно изискване, но бюрата са съветвани от счетоводители, втората българска брънка, че наличието на този номер означава че българинът пребивава законно във Великобритания. И тук влизат в истинската си роля счетоводителите, които правят регистрацията на българина като самонает, като за целта му изработват фактури, водят преписка с финансовите администрации.
Наемодателите на жилища, третата българска брънка, всъщност наети от самите тях такива, отдават под наем стаите. Със събраните документи българина си отваря банкова сметка.
Сега вече счетоводителите поели водещата роля, изпращат българина да получи национален осигурителен номер. С този номер българина отива в някое бюро за наемане на самонаети където вече му намират работа.
Веригата се заключва.
За затварянето спомага и информационният сайт Бгхелп, който се явява обединител на интересите на всички по веригата.
Седем години след присъединяването на България към ЕС, веригата може да се разкъса. Факт, който поражда нервност в звената по веригата. Дотолкова, че счетоводителка пише например че автомобилът на неин клиент не струва дори колкото само фара на нейната кола., че навремето се е ориентирала правилно и е направила много пари. Наемодателите раздухват информация за страшно високи цени на наемите, проблеми с останалите наематели. Бюрата наемащи самонаети българи твърдят че националният осигурителен номер ще продължат да го искат като задължително условие при намирането на работа въпреки отпадането на трудовите ограничения.
Седем години през които българина е принуден да си прави незадължителната регистрация като самонает във Великобритания, само и само да може след петата година да кандидатства за постоянно пребиваване, за което не се кандидатства, а се придобива автоматично. Изпълнението на петте години е и условие за натурализация.
Счетоводителят включвайки се във веригата има интерес да държи българина за клиент най-малко за пет години, като му осигурява дори и картите от които по принцип няма нужда, но отново посредством осигурената трибуна от сайта за взаимпомощ внушава необходимостта от това.
В обединителното звено се включва и четвъртата брънка, тази на колежите, която например осигурява обучение за да може българина да си извади така наречената жълта студентска карта, или да се подготви за теста за натурализация, който дори и сега се препоръчва да бъде взет преди кандидатстването за документ за постоянно пребиваване, изискване останало още от необходимостта за вадене на разрешително за неограничен престой във Великобритания, и неизискващо се за постоянно пребиваване на гражданин на ЕС.
В колежите можеш спокойно да говориш на български с администрацията им, и това не са англичани знаещи български език.
Седем години закалявана верига, дали отпадането на трудовите ограничения ще е достатъчно за разкъсването и?
Нина.
Саутхемптън, Великобритания.
