В Англия само една трета от възрастните – и половината от децата – имат достъп до дентални услуги, покрити от Националната служба по здравеопазването (NHS). Докато хората с проблеми, засягащи зъбите, се обръщат за помощ към благотворителни клиники, все по-често възниква въпросът възможно ли е нещо да спре нарастващата дентална криза в страната?
Нужда от безплатна стоматологична помощ
През предходната година 19-годишната студентка Джоди Манинг посещава лечебно заведение три пъти поради силен зъбобол. Морфинът е нейното спасение от пулсиращата болка. Подобно на многото хора, които чакат на опашка пред благотворителните клиники, тя е отписана от листата на зъболекаря си, осигурен от NHS, след като не посещава кабинета в продължение на две години, въпреки че по време на пандемията са разрешени само спешните приеми.
Джоди не е единствената, която се оплаква от проблеми, свързани със здравето на зъбите и венците. Някои хора, в т.ч. и Дарън Търнър, прибягват до самолечение, включващо половин бутилка уиски всяка вечер.
„През последните пет или шест години се опитвах да намеря зъболекар от NHS, но това е просто невъзможно.“, споделя Търнър. „За да платя изваждането на мъдрец в Къймбридж, трябва да взема банков заем от 500 паунда. Аз съм самотен баща и не мога да дам толкова пари за лечение на зъбите. На първо място трябва да нахраня децата си и да осигуря покрив над главите им.“
Джоди и Дарън не са единствените, много други хора също се сблъскват с подобни проблеми. „Счупих зъба си, докато се хранех“, споделя Дийн Лейтън, водопроводчик в Отдела за комунални услуги в Университета в Кеймбридж.
Може би най-тъжната гледка са децата, които поради проблеми със зъбите не могат да дъвчат нормално. Някои от тях никога не са посещавали зъболекар. Руби Мур е само на шест години и вече е загубила голяма част от емайла на кътниците си – проблем, който може да бъде причинен от консумация на сладки напитки и закуски, лошо или рядко миене на зъбите, генетика.
Руби Мур и майка й Тамзин са имали зъболекар, осигурен от NHS, но са изключени от списъка по неясни причини. Тазмин същи изпитва зъбобол, но не успява да си запише час никъде. „Казаха ми: Не можем да те приемем, освен ако не кървиш обилно.“, споделя тя.
Това е причината Тазмин да заведе дъщеря си при мобилен зъболекар от благотворителна организация, първоначално създадена преди 20 години, с цел доставяне на зъболекарско оборудване на страните с ниски доходи. Dentaid е основана през 1996 г. по проект за подпомагане на лечението на затворници в Украйна. На по-късен етап е стартирана програма за ремонт на дарено оборудване и изпращането му до благотворителни стоматологични клиники по целия свят. С увеличаване на финансирането Dentaid стартира проекти в 70 страни, включително Малави, Камбоджа и Уганда.
Стоматологията – забравената здравна услуга
Лечението на пациенти в задната част на паркинг в един от най-богатите градове в графство Съфолк отразява тъжната действителност на здравеопазването. Според местния съветник по труда Дона Хигинс това са хора, които се нуждаят от спешна здравна помощ.
Същото отчаяние може да се види в цяла Англия, особено в северните и източните части на страната. По данни на Асоциацията на денталните групи (ADG) само една трета от възрастните и по-малко от половината от децата имат достъп до зъболекар от NHS. В същото време три милиона души страдат от заболявания на устната кухина, а два милиона предприемат пътуване за лечение. Експертите от ADG определят стоматологията като „забравената здравна услуга“. Ваденето на зъб е най-честата причина за хоспитализацията на деца, което струва на Националната служба по здравеопазването 50 милиона паунда годишно.
„Денталните пустини“ във Великобритания
Първият проект на Dentaid в Обединеното кралство е проведен в Дюзбери, Западен Йоркшир, през декември 2015 г. с безплатни клиники за хора, които нямат достъп до стоматологична помощ. Към момента организацията разполага с четири мобилни дентални клиники, като по-голямата част от работата им е свързана с бездомни и уязвими хора в Обединеното кралство.
По изчисление на ADG райони от Линкълншир заемат челните места в Топ 20 на „денталните пустини“ в Англия. В Северен Линкълншир има само 32 зъболекари за 100 000 души – най-ниският процент в страната. Само 33,1% от възрастните и 35,3% от децата там са посещавали зъболекар през последните 24 месеца.
Изчислено е също, че през изминалата година приблизително 2000 стоматолози са прекъснали практиката си. Сред основните причини са големият брой пациенти и непромененото финансиране през последното десетилетие. Друг проблем пред здравната система е почти невъзможното набиране на служители в селските и крайбрежните райони, особено в източната част на Англия. Излизането на Великобритания от Европейския съюз също затруднява много набирането на зъболекари от ЕС.
Колкото по-далеч е населеното място от болницата за обучение по дентална медицина, толкова по-вероятно е да има недостиг на зъболекари, обяснява Шарлот Талбот. „Страдам като гледам колко отчаяни са хората.“, споделя Талбот. „Последният път, когато се включих като доброволец, видях жена, която си беше извадила 13 зъба. Положението е ужасно.“
Има ли решение?
Упадъкът на стоматологията в Англия има дълбоки корени. Години на недофинансиране и настоящият държавен договор, обвиняван за проблемите с набирането и задържането на кадри, са в основата. Зъболекарите получават фиксирана такса за услуги, независимо колко време отнема лечението.
Според Британската дентална асоциация зъболечението на NHS е изправено през екзистенциална заплаха, а пациентите пред нарастваща криза на достъпа.
Натали Брадли, директор на Dentaid и зъболекар от NHS, споделя, че редовните прегледи биха намалили проблемите на повечето пациенти. Част от лечението, извършвано в микробуса на Dentaid, далеч не е просто. Необходими са трима зъболекари, за да диагностицират причината за болка при Джоди Манинг.
В изявление Министерството на здравеопазването и социалните грижи казва, че е предоставило 50 милиона паунда на NHS за финансиране на 350 000 допълнителни стоматологични прегледи. „Също така работим в тясно сътрудничество с NHS за реформиране на денталната система и в момента преговаряме за подобрения на договора с Британската стоматологична асоциация.
Какво тогава може да спре „гниенето“ в стоматологията на NHS? Изглежда всички са съгласни, че държавният договор се нуждае от сериозно преосмисляне, но има и други мерки, които могат да бъдат предприети, твърди Саймън Хърншоу, зъболекар към NHS от 35 години.
Според Хърншоу спешните благотворителни услуги, като Dentaid, колкото и добронамерени да са, не могат да бъдат решението. „Не е приемливо да се чака на опашка за зъболекар. Ако това се случваше при други здравни услуги, щяхме да сме ужасени.“
