За първи път престъпленията срещу финансовия интерес на ЕС ще бъдат разследвани по интегриран стратегически начин, коментира първият европейски прокурор
Лаура Кьовеши. Снимка: EPA/STEPHANIE LECOCQ
Лаура Кьовеши знае много за борбата с измамите и корупцията във враждебни условия. Тя оглавяваше дирекцията за борба с корупцията в Румъния от 2013 г. до 2018 г., когато беше принудена да напусне от тогавашния правосъден министър.
Докато беше на поста си, тя подвеждаше под отговорност за корупция и други провинения бивши министър-председатели, министри, депутати и кметове, пише онлайн изданието EUObserver.com.
Кьовеши беше и първата жена и най-младият главен прокурор в историята на Румъния. Тя беше толкова ефективна, че тогавашните политически лидери в нейната страна дори лобираха срещу нея по време на процеса на подбор на първия главен прокурор на Европейския съюз (ЕС).
Във вторник (1 юни) нейният нов офис – Европейската прокуратура, започна своята дейност в Люксембург. Задачата на институцията е да защити по-добре финансовите интереси на ЕС чрез борба с трансграничните измами с ДДС, прането на пари и корупцията.
„За първи път престъпленията срещу финансовия интерес на ЕС ще бъдат разследвани по интегриран стратегически начин от прокуратура с наднационална юрисдикция“, коментира Кьовеши пред журналисти.
Централният офис има 22 европейски прокурори, които ще наблюдават дела от държави членки и ще одобряват основните решения в рамките на разследване, като например обвинителни актове. Прокуратурата има и мрежа от 140 европейски делегирани прокурори, които се намират в столиците на държавите членки, но работят за службата в Люксембург съгласно техния собствен наказателен кодекс.
„Няма чисти държави. Сега ще имаме един и същи подход за всички европейски делегирани прокурори, за да се установят тези дела, и разследването по тях ще бъде приоритет“, допълва тя.
Кьовеши допълва, че има огромни несъответствия между страните. Някои държави имат пет или шест случая годишно, други стотици.
Пет държави от ЕС решиха да не се присъединяват към службата, включително две страни, които са под наблюдение на ЕС за нарушаване на принципите на правовата държава – Унгария и Полша.
Ако се установи престъпление в държава членка, която не участва в Европейската прокуратура, агенцията на ЕС за борба с измамите Olaf може да проведе административно разследване в тези страни, а прокуратурата да се включи. „Разбира се, ефективността и защитата на парите на ЕС биха били по-високи, ако всички страни от ЕС участваха в прокуратурата, но това е тяхно решение. Надявам се, че нашата дейност ще ги убеди да се присъединят“, коментира Лаура Кьовеши.
Необходим персонал
Кьовеши добре осъзнава отговорността, която тя и нейният екип имат за изграждането на ефективна и доверена институция от нулата. Нейният офис няма да толерира корупцията и ще защитава добре парите на ЕС, коментира тя.
Европейската прокуратура ще има много по-високо ниво на интеграция, координация и споделяне на информация от преди, казва още тя. Кьовеши признава обаче, че офисът ѝ има нужда от повече персонал – „от поне още 50 колеги тук, в Люксембург, които да работят като анализатори на дела и финансови разследващи“.
За тази година Европейската прокуратура получи бюджет със 7 млн. евро повече от предвиденото досега, макар и по-малко от първоначално поисканото. Тя не е получила одобрение за наемане на повече персонал.
Тя посочва, че ще предложи да върне част от тези 7 млн. евро, защото иска да ги ползва за наемане на хора, а не за други цели. Тя се надява, че след като офисът заработи, той може да предостави конкретни статистически данни за натовареността, която ще предизвика одобрението на Комисията за допълнително наемане на кадри. В противен случай, предупреждава тя, дейността на прокуратурата може да бъде блокирана, защото няма достатъчно ресурси.
„Ако престъпниците имат мерцедес и трябва да ги следвате с колело, очевидно е, че те ще имат предимството“, заключава тя.
Съдилища
Първите случаи, регистрирани в Европейската прокуратура, са от Германия и Италия. Кьовеши посочи, че не знае кога ще бъдат обявени първите резултати от делата на институцията, тъй като дори и да бъдат повдигнати обвинения тази година, на съдилищата може да им отнеме година-две или повече, за да се произнесат.
Делата на Европейската прокуратура ще трябва да се решават от национални съдилища. Службата може да избере коя държава е в най-добра позиция да разследва трансгранично дело и ще завежда дела там.
„Без независима съдебна власт не можете да работите ефективно, не можете да се докоснете до високата корупция, не можете да разследвате хората, които са на ключови позиции за вземане на решения, особено за еврофондовете“, казва тя.
По отношение на новото правило, обвързващо еврофондовете със зачитането на върховенството на закона, Кьовеши казва, че ако по време на работата на нейния офис „има опит да се повлияе или намали независимостта на съдебната власт“, те ще откроят това пред ЕК.
По отношение на Словения, където наскоро премиерът Янез Янша предизвика недоволство, че не одобри назначаването на двамата делегирани прокурори в новата служба, Кьовеши коментира, че предложението за кандидат трябва да бъде изпратено възможно най-скоро. Този ход „подкопава много сериозно не само институцията, но и доверието в ефективното функциониране на системата за управление и контрол на еврофондовете в Словения“, казва тя.
По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Елена Илиева
investor.bg
