Георги Н. Николов
Ликуй, народе! Моми и момци, доколкото сте останали в България, залавяйте се на празнично хоро! И вие, безработни и работещи бедни… Пенсионери, роби от малкия бизнес и фермери – утрешни просяци! Кършете щастливо снаги самотни майки с болни деца, незрящи и инвалиди! Радвайте се, чакащи за операция фенове на Свети Петър, наивници, търсещи правда от Темида и вие, оцелели от ТЕЛК! Тъй като у нас, за пореден път, се изсипа рогът на словесното мошеничество. На официалните залъгалки и на кадровия подбор под надслов: „Кой? Разбира се – некадърен, но партийно свой!“ Като розов уханен облак ни гушна новината, че към края на юни финансовият излишък в хазната бил над 850 млн. лв., а фискалният резерв – близо 11 млрд. Това е приятна изненада, но не и неочаквана. Защото, при виртуалната ни индустрия и липсващо селско стопанство, може още да се очаква. Пак в сферата на държавната фантастика, разбира се. Която твърди, че и данъците се събирали планомерно, а постъпленията от тях са свръх очакваното. Не е чудно, че при такова изобилие минималната заплата стана 380 лв. (190 евро), а средната ни и най-ниска в ЕС – 366 евро на месец. Държавите, на които традиционно, поради вродена гламавщина, се подиграваме за щяло и нещяло, отново са пред нас. За миналата година в Румъния са получавали 490 евро, или с 34% повече от нас. Пак в Румъния цените на лекарствата са намалени с 20%. Трябва и да помним, че всяко вдигане на минималната заплата със 100 лева води до съкращаването на заетостта с 1,4 процентни пункта. Теоретично, сред хората с ниско образование и квалификация. На практика обаче – сред всички, а най-ощетените са хората на и над 45-годишна възраст. Все повече човеци, имащи потребност от храна, подслон и социална сигурност се оказват на улицата. Но, всяко зло за добро, мъдруват тлъстоплатени социолози и „доброто“ идва от сивата икономика. Макар че поради крутите мерки у нас е нараснала само с още 7,3%, тя предлага работни места. Вярно, без осигуряване и стаж, но всяка парица е добре дошла. Иначе, на хартиени прогнози, през 2016 г. заплатата ще рипне на 420 лв., а през 2017-та, о-хо-о: на 450. Алчните пенсионери през 2027 г. ще имат по 40% надбавка над получаваното сега. Осигурителният стаж се заковава на 37 – 40 изстрадани години. За хората с обратни наклонности, маршируващи на гей-паради под одобрителните ръкопляскания на чуждестранните посланици, още не е ясно. Нито дали годишната издръжка на държавната администрация ще възлиза все така на мизерните 3,5 млрд. лв., или трябва справедливо да се завиши. Това наистина не е много: според статистиката от 2000 до 2014 г. за въпросните чиновници са отишли само 52 млрд. лв. Няма да изпадаме в дребнотемие за обновения свръхмодерен автопарк на Ненародното събрание. За поредната законова измишльотина – Националната служба за охрана да пази и олигарсите-думбази. За дебилщината в Парламента, където „патриоти“ от кол и въже спорят принципно кой номер обувки носи Йети и ходят ли жабите на зъболекар. И още, и още, и още – само да искаш инфаркт да хванеш…
Тази общодържавна идилия не може да бъде смутена, ако ще турско да стане. Няма да стане, още повече в ХХІ в. Но наскоро в Карлово имаше митинг на мюсюлмани от цялата страна с искане „Куршум джамия“ да им бъде върната. За да може да се използва по предназначението, за което е строена. Кметът, д-р Емил Кабаиванов, забрани митинга, ала съдът в Пловдив отмени забраната и той се проведе сред настръхнало множество. Иначе джамията е в центъра на града и след подходящо озвучаване по няколко пъти на ден ще припомня на населението къде зимуват раците. Централното мюфтийство си иска още 100 подобни имота из цялата страна – ислямизацията да върви по-бързо и качествено. Тя и сега не е спряла. В добавка – за пропагандиране на война чрез разпространение на идеите на терористичната организация “Ислямска държава” Пазарджишката прокуратура повдигна обвинения срещу 14 души. Основна част от задържаните населяват циганския квартал „Изток“. Те са обвинени и за проповядване на омраза на религиозна основа. И още: „Освен проповеди на публични места, обвиняемите са пропагандирали за война и в интернет“ – четем в наш национален вестник. Между рояка дребни събития от българското ежедневие е чиста случайност, че пак тези дни бе опожарен сопотският параклис „Свети Георги“. Всички икони били струпани в центъра му и изгорени. Заведено е дело срещу неизвестен извършител, а жителите на Сопот, според някои информационни източници, призовали извършителя да се предаде и да поиска прошка. А кога карловци ще искат прошка, че свято пазят паметника на Левски? Не са ли разбрали, че друг вятър шета из вътрешната политика? Че не навсякъде из страната е добре да говориш на български език и да се гордееш със славна история. Но в Сопот сам живият живот наказа такива като Иван Вазов. Дръзнал да напише „Под игото“ и „Епопея на забравените“ – злобно заяждане срещу нечие петвековно присъствие. В което, според няколко откачени „научни“ работници и политически нехранимайковци нашенците имали право на имот, пътувания и вероизповедание. За черепите в Баташката църква, еничарството, опожарените манастири и потурчванията техни милости се спотайват като бълха в гащи, но това е друга тема. Та какво се случи в Сопот? Съдия-изпълнител описа, заради дългове на общината, и паметника на Вазов. Такова чудо не беше се случвало, случи се и то. Ама пак се отплесваме в друга посока, има по-важни неща за чудене…
Например, как криминално проявен, с купчина висящи дела, е на свобода и убива работник на АМ „Тракия“. И докато адвокатът му се пазари с държавата дали въпросният тип ще се предаде и кога, той изчезва в чужбина. Необезпокояван, с предположение, че са му помогнали щатни служители на МВР. Как нито едно знаково поръчково убийство не е разкрито, а да не говорим дали поръчителят ще влезе в затвора. Как за прегазено дете нарушител с безкраен списък от автопроизшествия получава само четири години в общежитие от открит тип. Където ако работиш, два дни се броят за три, през почивните дни си у дома и излизаш от кафеза рано-рано. Ами стадото палавници, превърнали битовата престъпност в доходна професия и „наказвани“ само с пробация? Що за коледни подаръци? Що за добрички дядо мразовци и снежанки, облечени в съдийски тоги? Що за откровен цинизъм във всяка гънка на обществения ни живот? И докога овластени типове от всякакъв калибър ще се радват на служебен имунитет, вместо на раирана пижама? У нас, братя во Христе, така ще е винаги, докато спим и се правим на три и половина. Каквото повикало, такова се обадило…
Е, ще кажат държавните наглеци – голям праз, че един утрепали, друг размазали на пътя и изнасилили някаква селска бабка! Имаме си по-важни задачи. Да загробим, в полза на наши хора, още някоя печеливша фирма. Да извадим на приватизационния пангар 66 болници. Да тръбим за опазване на Черноморието, когато и през лятото се излива бетон под носа на туристите. Да мигаме пред чаканото увеличение на тока, от което цените от първа необходимост ще скочат до небесата. И всичко, за което се сетиш. Юродиво, несвястно хоро се вие върху тленните останки на европейска България. Друсат го онези, от които глупаво чакаме достоен живот. И докато чакаме, лапаме мухите. Ще се гощаваме с тях дълго. Но поне те у нас засега са безплатни…
