Друг тормоз за младежите от България и Румъния е, че от тях искат частна здравна застраховка, а не Европейска здравна карта, покриваща услугите за всички граждани на ЕС, учещи в чужбина.
Оправданието, че това се изисква заради преходния 7-годишен период, забраняващ работа за граждани на двете страни. Лондон има право на временни ограничителни мерки, но явно не може да третира граждани на ЕС по-зле, отколкото идващите извън някоя от 27-те страни членки. Български студенти твърдят освен това, че английската гранична агенция UKBA, която дава жълтите карти, задържа лични документи, докато им изтече срокът на валидност, след което отказва разрешение с аргумент, че са изпратени невалидни документи. Бъдещите висшисти на Острова се оплакват и че с офисите на UKBA може да се поддържа контакт само по пощата или по имейл, но не и по телефон.
Нашите работят като фирми
Най-разпространеният легален начин за труд на сънародниците ни във Великобритания е да го правят като еднолични търговци.
Според английските закони те могат да регистрират бизнеса си само с едно телефонно обаждане или дори да се обозначат пред закона, чак след като са започнали да упражняват дейност .
За това огромната част от тях работят в сферата на строителството и почистването. В строителната индустрия на Острова като самонаети лица работят почти 90 процента от всички. Работодателите плащат за изпълнена работа или на час, като така нямат ангажимент за изплащане на осигуровки и трудови договори.
Българите, които се самоосигуряват, нямат проблем да получат качествено здравно обслужване, когато се наложи.
За работата в селското стопанство, известна и като бригади, има квоти и се издават временни трудови визи.
Младежите попълват въпросник
Разрешението за 20 часа работа на седмица на територията на Великобритания за студенти от България и Румъния е известно като жълта карта. Студентите кандидатстват за него, като попълват въпросник от 15 страници. Освен това се изпраща доказателство за адрес, банкова сметка, документи за финансиране на престоя като банково извлечение и декларация, че няма да са в тежест на държавата, и здравна застраховка. Всичко това трябва да е придружено с международен паспорт или лична карта. Въпросникът се изпраща в Британската гранична служба, която е част от вътрешното министерство. Според обяснение на сайта на службата “целта ни е по 99% от изпратените по пощата молби да се вземе решение не по-късно от 6 месеца”.
Великобритания запази и ограниченията си за работа на българи в страната си, които трябва да отпаднат в началото на следващата година.
UK министри на нож заради прилив на имигранти
Спекулациите заради падането от 2014 г. на трудовите ограничения за българи и румънци във Великобритания скараха двама министри на “Даунинг стрийт” 10, твърди в. “Гардиън”.
Министърът за общините и местната администрация Ерик Пикълс предупреди за проблеми с държавните жилища за социално слаби, когато паднат ограниченията за Румъния и България догодина.
Вътрешното министерство на Тереза Мей се разграничи от бележките на Пикълс. А от кабинета обясниха, че тревогата на нейния колега се базира на експертни оценки от неговото министерство.
Но от кабинета на Пикълс твърдят, че той има статистика на потенциалните имигранти именно от вътрешното министерство.
Спорът възникна в неделя, когато Пикълс бе запитан от Би Би Си за последствията от премахването на ограниченията за българи и румънци. Министърът първо обяви, че никой “не може да знае точния им брой” и че не е имал консултации с вътрешното министерство. Но после уточни: “Имам данни, но им нямам доверие и докато не съм сигурен в тях, няма да ги публикувам.” Вчера премиерът Дейвид Камерън подкрепи Пикълс, че е прав да не спекулира с числа.
Мей бе предупредила, че свободата на движение не трябва да означава, че Лондон ще приема имигранти от ЕС, които единствено ще взeмат социални помощи.
По официални данни към 2012 г. на Острова живеят постоянно 82 000 румънци и 52 000 българи. Опозицията спекулира с числото 300 000 за след 2014 г.
Лондон: Спазваме вече стандартите
“Британската гранична служба уведоми за възстановени стандарти на издаване на разрешителни за работа за студенти от България и Румъния.”
Това се казва в съобщение на сайта на посолството на Великобритания в София. Служители на пресслужбата на мисията на Лондон у нас посъветваха да ползваме информацията като официално становище на посланика Джонатан Алън по въпроса със забавените работни разрешителни на българските студенти.
На 9 януари 2013 г. британската гранична служба съобщи, че е наела допълнителен персонал за обработка на заявките
Константин Димитров, посланик на България в Лондон:
Не очакваме бум от българи на Острова
– Г-н Димитров, какво прави България за проблема на българските студенти?
– От момента, в който аз поех поста в края на март, въпросът е поставен на възможно най-високите нива. В края на януари и началото на февруари британските институции, които са поели ангажимент, включително и премиера Дейвид Камерън, ще направят преглед на прогреса в преодоляването на тази напълно неприемлива ситуация. Неприемливостта се изразява в това, че български граждани, били те студенти или други, които са подготвили необходимите документи за упражняване на своята професия законово във Великобритания, не получават разрешение за това месеци наред. Ние искаме като минимум да се възстанови срокът за издаване на тези разрешителни, както е било преди около една-две години, а именно 3-4 месеца. Днес този срок е над 6 месеца, в някои случаи до 9 месеца.
– Правилата за български студенти не са ли дискриминационни?
– Тълкуванията на британската страна е, че тяхното национално законодателство, техният ангажимент по договора за Европейския съюз допуска този тип разрешителни. Дори и да ги има, те трябва да бъдат издавани бързо, тъй като българските студенти имат и задължения да полагат трудов стаж в рамките на своето следване.
– Каква е позицията на България за това колко емигранти се очакват на Острова след падане на трудовите ограничения?
– Това, което можем да кажем е, че след 2004 година българските граждани, искащи легално да упражняват професия във Великобритания, са имали минимални пречки за това. Не може да се очаква лавинообразно, драматично или голямо нарастване на българите, които ще дойдат, по простата причина, че и днес тези, които могат да си намерят работа въпреки трудностите, могат да го направят. Това са спекулации, това преувеличение е с вътрешнополитическа цел, което е крайно неприемливо. Радваме се, че официалните британски представители не се ангажират с прогнози от този характер, които настройват част от британското обществено мнение срещу пребиваването и работата на законно упражняващи професията си българи и румънци.
