Британският премиер се сблъсква с дилемата дали да отстъпи пред синдикатите, или да засегне икономиката в момент на слабост
|
Снимка: EPA/TOLGA AKMEN |
Подобно нещо не е имало във Великобритания от времето на голямата стачна вълна в края на 70-те години на миналия век: 40 000 жп служители ще стачкуват в продължение на три дни от вторник по 24 часа.
Стачката ще засегне не само железопътните услуги в страната, но и лондонското метро. Само една четвърт от влаковете се очаква да се движат. „Няма да отстъпим и да се предадем”, обяви министър-председателят Борис Джонсън, правейки и паралел см масовите стачки преди почти 50 години. Тогава правителството се е „предало” и е платило по-високи заплати.
„Въпреки големите усилия на нашите преговарящи, не успяхме да намерим жизнеспособно решение на споровете“, каза от своя страна Мик Линч, генерален секретар на профсъюза “Железопътен, морски и транспортен транспорт” (RMT), цитиран от Ройтерс.
Лидерът на профсъюза обвини за протестните действия политиката на консервативното правителство за строги икономии в публичния сектор и изчисли планираните бюджетни съкращения в железопътния транспорт на 4 млрд. паунда, или около 4,66 милиарда евро.
Министърът на транспорта Грант Шапс осъди стачката като „самоубийствен акт”, тъй като в бъдеще още повече пътници ще предпочитат да работят от домашните си офиси, вместо да се качват на влака. В същото време той заплашва профсъюза, че ще създаде правни условия за по-широко използване на работниците в случай на стачка. По този начин правителството иска да поддържа обществените услуги.
Въздействие върху икономиката
В събота хиляди синдикалисти протестираха в центъра на Лондон. Учители и лекари от Националната здравна служба също изразиха солидарност с железопътните работници и заплашиха да напуснат работа.
Икономистът Пол Далес от Capital Economics смята, че стачката в железниците може да намали брутния вътрешен продукт с до 0,4% през юни. Британската икономика се сви още през април.
За мнозина британци действията навяват негативни спомени за т.нар. “зима на недоволството” през 1978/79 г., когато масовите стачки първо парализираха цялата страна, а малко след това свалиха лейбъристкото правителство на тогавашния министър-председател Джеймс Калахан.
Всъщност има някои паралели: По това време инфлацията се покачва до над 13% и синдикатите се опитват да спрат спада на реалните доходи с искания за двуцифрени увеличения на заплатите.
Неслучайно в британските медии се говори за „лятото на недоволството”, пред което е изправена Великобритания. Според прогнозите на Английската централна банка през есента инфлацията ще надхвърли 11%. Икономиката вече е в процес на свиване и може да изпадне в рецесия през втората половина на годината.
По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от големите индустриални държави само Русия е в по-лошо икономическо положение от Великобритания.
Ръстът в заплатите не изпреварва инфлацията
Причината за социалните вълнения в британската икономика е същата като преди 45 години: Както тогава, така и сега, заплатите не могат да вървят в крак с нарастващите разходи за живот. Това важи с особена сила за публичния сектор, където заплащането от години изостава от това в частния сектор.
Според правителствената статистическа агенция ONS през първите три месеца на тази година заплатите в частните компании са нараснали с повече от осем процента на годишна база. За разлика от тях служителите в публичния сектор трябваше да се задоволят със средно увеличение от 1,6%. Бен Заранко от Institute for Fiscal Studies прогнозира: „Работниците в публичния сектор почти сигурно ще бъдат подложени на реално намаляване на заплатите“.
А това е лоша оценка за правителство, което е превърнало „изравняването” в своя основна грижа. Освен това Лондон иска да намали държавните субсидии за железниците. Това ще доведе до съкращаване на работни места и намаляване на пенсиите.
В спора за заплатите синдикатът RMT настоява за компенсиране на инфлацията във фиша за заплатите, докато правителството иска да добави най-много между два и три процента повече. Фактът, че правителството изобщо трябва да се занимава с железничарите, които искат да стачкуват, се дължи на това, че Джонсън ренационализира железниците по време на пандемията. Неговият предшественик консерватор Джон Мейджър приватизира британските железници през 1983 г.
Малко вероятно е профсъюзите да победят правителството по този въпрос, както направиха през 70-те години на миналия век. Членството в синдикатите е намаляло наполовина в сравнение с онова време. Въпреки това стачката на железничарите представлява дилема за Джонсън, тъй като засяга британската икономика в момент на слабост.
Масовата стачка може да изостри недоволството от загубата на благосъстояние в страната, особено ако недоволните пощенски служители, лекари и учители последват железничарите в протеста им. „Ако се провалим, рискуваме де факто да обявим обща стачка, което ще предизвика нови вълнения, които могат да спрат цялата икономика”, цитира Financial Times член на кабинета.
Ако обаче правителството се съгласи с прекалено много от исканията на профсъюзите, то рискува не само да продължи да увеличава заплатите и цените. Саймън Кларк, постоянен секретар на Министерството на финансите на Обединеното кралство, предупреди: „Трябва да избегнем подхранването на инфлационна спирала, която всъщност вреди на всички“.
Едно скъпоструващо споразумение с работниците от публичния сектор ще предизвика и дупка в държавната хазна и значително ще намали възможностите за намаляване на данъците. А намаляването на данъците е единственото обещание, което остава на Джонсън, за да задържи критиците в партията си и да остане на поста дългосрочно.
