"Повече от 90 на сто от територията на Македония е окупирана от страни-членки на ЕС" -
смята Страшо Ангеловски, лидер на ТМРО-ВЕП, цитиран от вестник „Вечер”.
Утре, на 10 август, организацията ще поиска с меморандум от ЕС в разумен период да бъдат изплатени репарации за 97 години ползване на македонската земя, море и богатства (от 1913 г.).
Историята:
Букурещкият договор за мир е подписан на 10 август 1913 г. от Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора от една страна, и България от друга. С него завършва Междусъюзническата война. Съгласно договора – Сърбия получава не само спорната зона, но и безспорната зона на Вардарска Македония, с изключение на района на река Струмица. Спорната и безспорната зона са определени с Българо-сръбския договор от 1912 година. Съгласно него – България и Сърбия договарят предварително подялба на османските европейски владения. За България са определени териториите на изток от Родопите и река Струма, а за Сърбия – земите на север и запад от Шар планина. Македония е разделена на две зони, разграничени една от друга по линия от връх Голем (северно от Крива паланка) до манастира Гъбовци на Охридското езеро. Сръбското правителство се отказва от всякакви претенции към земите на югоизток от тази линия. Ако установяването на самоуправление (автономия) на Македония се окаже невъзможно, тази безспорна зона, включваща Кочани, Щип, Кратово, Велес, Прилеп, Битоля, Охрид и други градове, преминава в българско владение. Зоната с градовете Скопие, Куманово, Гостивар, Дебър, Тетово и Струга остава спорна между двете държави, но те се задължават да приемат арбитража на руския император за принадлежността й, напомня Фокус.
Гърция получава Солун и околностите му и присъединява Егейска Македония със Сяр, Драма и Кавала. Румъния придобива освен Силистра, отстъпена й по силата на Санктпетербургския договор (26 април 1913 г.), и останалата част от Южна Добруджа. От всички земи, завоювани по време на Балканската война, България запазва само Западна Тракия и Струмица в Македония.
