Мария Деянова, Исторически музей – Карлово: Всяко поколение има нужда да преоткрие Левски Снимка: Община Карлово

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
114

Мария Деянова, директор на Историческия музей в Карлово в интервю за Агенция „Фокус“ по повод на 180-годишнината от рождението на Васил Левски.

Фокус: Какви инициативи предвижда Историческият музей в Карлово, във връзка с 180-годишнината от рождението на Апостола на свободата?
Мария Деянова: По повод тази велика годишнина, 180 години от рождението на най-великия син на Карлово и на България, Историческия музей в Карлово се включва в организираните чествания с три изложби. Откриването на едната беше на 10 юли. Тя е живопис на известен търновски художник, която беше посветена на годишнината от рождението на Васил Левски. Другата е „Съратници на Васил Левски от Карлово“ – фотодокументална изложба, която представя с оригинални фотоси (а на тези, които нямаме – с копия от фотографии и с оригинални документи) делата на тези, които лично са го познавали в Карлово и са му сътрудничили в неговата революционна дейност. Неговите най-верни съратници и сподвижници, на които той много е разчитал. И една съвместна изложба с Националния музей „Васил Левски“, гостуваме в Общинския институт Старинен Пловдив – „Всичко, каквото съм сторил, сторих го за Отечеството – Васил Левски и градът, който го създаде”. Нейното откриване беше на 14 юли в Балабановата къща. Ще се включим, разбира се, във всички организирани инициативи, които са на самия ден – 18 юли, тогава, когато България скланя глава пред своя безсмъртен син.
Фокус: Кои са най-интересните експонати, свързани с живота на Левски, които биха могли да бъдат видени в музея?
Мария Деянова: Разбира се, че темата за Левски, тази невероятна и необятна тема, но много трудна и отговорна, присъства в нашия музеен разказ и в нашата музейна експозиция. Няма как да бъде иначе, защото това е градът, в който той се ражда, от който той тръгва по своя революционен път. Тук получава първите си уроци, не само в училище, но и в суровия личен житейски път и в условията на чуждия гнет. От тук до него достигат революционните призиви на великия му учител Раковски, отправени към българските младежи. Тук сваля монашеското си расо, за да се отдаде изцяло на служенето на народа си, но по друг път – пътят на революцията. Много често посетители, които идват при нас, споделят, че ние емоционално и с патос разказваме за него. Смятам, че е много важно и отговорно как и какво говорим за Левски – дали само строго, фактологически или приглушено, или с дълбоко уважение и преклонение, което той отдавна е заслужил. И смятам, че няма нищо лошо в разказите за живота и стореното от него да има дори малко емоция, патос. Още повече, че няма как да бъде иначе, защото, ако го познаваш или се докоснал до него, няма как той да не те вълнува и да не го заобичаш. Всяко поколение има нужда да припознае, да открие или да преоткрие Левски, да издигне това знаме, да застане под него и да се стреми към идеалите, символ на които е той. И за да се случва това, някой трябва да ги научи, да им каже аргументирано защо трябва да го правят. Както не е достатъчно да кажеш, че обичаш Левски, само защото си роден в Карлово, където е и той. Това е голяма чест и гордост, разбира се, но и задължение, отговорност. Трябва и да знаеш за него. Защото той е толкова значим, колкото е бил и тогава, колкото и днес в съзнанието на българите. И това не смеят да отрекат и да не признаят дори и тези, които говорят за него безпристрастно, защото с това няма да кажат нещо по-различно за него. Присъства много оживено в нашия исторически разказ и в разказа на музейната ни експозиция, като част от нашата национална история, която касае националноосвободителните борби на българите през XIX век, той е част от нашата история. Но това е величествена част, когато част от българите заложиха живота си, живота на децата си, за да търсят пътя за свобода, права, справедливост и общочовешки идеали и върнаха достолепието на един горд народ. Той беше техният стратег и национален водач. Тази част от националната ни история винаги ще вдъхновява и ще вълнува и проявената емоция не е архаизъм, за мен тя е необходимост.
Фокус: Каква е посещаемостта в музея и очаква ли се повече хора да го посетят във връзка с годишнината?
Мария Деянова: Разбира се, очакваме да ни посетят. Кулминацията на тържествата ще бъде на центъра на града, в Националния музей, родния дом на Васил Левски. Ние сме готови да посрещнем всички, които желаят да се запознаят с историята на града, който роди и даде на България Левски, да видят нашата фото-документална изложба, посветена на неговите съратници. Очакваме своите гости с голямо желание.
Фокус: Какво е значението на Васил Левски за жителите на Карлово?
Мария Деянова: Това е гордост и чест. Няма карловец, като се започне от младите и се стигне до възрастното поколение, да не се гордее, че живее в този град, в който е роден Апостолът. Това е чест и отговорност, и задължение, за карловци. За по-голямата част е така.
Фокус: Кои моменти от живота и делото на Левски бихте откроили като най-емблематични и можете ли да споделите някои, които не са толкова известни?
Мария Деянова: Емблематичните моменти в неговия живот определено има много. За Левски е писано толкова много. Няма как да намеря нито по-силните, нито по-красивите думи, да извадя тези акценти, които са направили нашите най-добри историци, познавайки в детайли и личността, и делото му, и неговия принос в национално-освободителните борби на българите. Нито може с една дума всеобхватно да се определи всичко това, което е той, да извадим някакви определени акценти от неговия живот. Всичко е важно и интересно, когато става въпрос за личност от такава величина, каквато е Апостолът на свободата – безкористната личност, революционерът, идеологът, прозорливият политик, държавникът, военният стратег и водач на българите. Интересът към неговата личност никога не стихва. Непрекъснато около него витаят легенди и митове, търсим предателя, подробности за живота му, за съдбата на най-близките му хора. Понякога го забравяме или не го познаваме достатъчно. Но ние не сме престанали да вярваме в него, независимо каква религия се изповядва. Ние, българите, вярваме в нашите национални герои и вярваме в Левски. Той е една от най-важните ни устои. В самоопределянето ни, в изграждането на тази съпричастност, към всичко това, което ни прави българи.
Фокус: Кои са най-големите проблеми, пред които е изправен музеят?
Мария Деянова: Стопанисването на такава голяма сграда, каквато е нашият музей, не е лесно. Още повече, че тя е недвижима култура ценност, общинска собственост от местно значение. Това е бившето петокласно мъжко училище в града, открито през 1871 г. Като всеки един паметник на културата поддържането му изисква доста средства. Още повече, че конструкциите във времето, в което са били правени тези сгради, са по-различни от съвременните и затова се изискват повече грижи и средства. Ние сме включени в един проект, който Общината спечели и реализирането му ще започне догодина. Основен ремонт за укрепване на сградата, защото има нужда от това, за да се спаси един от най-представителните паметници на архитектурата, с голяма историческа и архитектурна стойност, в нашия град. Тази година приоритет бяха тези обекти в града, които са свързани с Васил Левски – площад „Васил Левски“, паметника на Васил Левски, почистването, изграждането и облагородяването на района. Надяваме се да имаме един укрепен, здрав музей, с обновена историческа част.
Стефан ПЕТРОВ
focus-news.net

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!