На 15 февруари 2013
г. Кеймбриджският окръжен съд постановява 10-месечната тогава Меган Пейви – българска гражданка, да бъде отнета от майка й Елисавета Попова и насилствено предадена за осиновяване без право за контакт, докато навърши пълнолетие. Майката Елисавета е на 26, а Меган е първото й дете, родено в Англия от законен брак с англичанин.
Малко преди да роди, Ели случайно заварва съпруга си да гледа детско порно. Това силно я обезпокоява и тя го споделя с акушерката, която наблюдава бременността й. Оттук тръгва трагедията. Идват социалните, сезирани за проблем в семейството. Вместо да насочат поглед към бащата, заподозрян в педофилия, те отделят новороденото и майката в едно приемно семейство. Там двете са заедно до навършването на 4-месечна възраст на малката Меган. На 17 август 2012 я отнемат окончателно от майка й. Стресът и болката са огромни, но Елисавета остава в Англия, решена да се бори за родителските си права. Тамошната система обаче я хваща в нарушение – че се е срещнала с бащата на детето. Защо го е направила, разказва майката на Елисавета – юристката от Тервел Мария Попова.
– В какво точно е “грехът” на Ели – това че се е срещнала с бащата на детето си ли?
– Да, нарушила е забраната да се срещат. А защо го е направила? – Той й се обадил по телефона и казал, че ще се самоубие, че не може да живее без нея и детето и иска да я види, за да разговарят. И тя, от човешка гледна точка, се е полъгала. Двамата вече са разведени, той не ходи на делата за детето и не показва да се интересува от него.
– Този човек да не е някакъв социопат?
– Според психолозите става въпрос за синдром на лошо детство. Той самият е отрасъл в социален дом – бил е изоставен от родната си майка. Това безспорно се е отразило на характера му – преди да се ожени за Ели, е имал два несполучливи брака. Има свое дете от първия си брак – момченце, което живее при майката. Вторият му брак е бил с жена, която е имала собствени две деца.
Преди да се ожени за Ели, двамата поддържаха връзка в продължение на година. Но явно това време не е било достатъчно тя да го опознае. Когато ражда Меган, като майка тя е постъпила адекватно – за да предпази бебето си, е споделила проблема с акушерката, но оттам нататък вече събитията я връхлитат неподготвена – незнаейки добре законите в страната, влиза в нови и нови клопки и последната – срещата с бащата,
се оказва фатална
– Но какво толкова е направила?!
– Нищо лошо. От наша гледна точка няма нищо нередно в това да се срещне с него и да го изслуша, но всяко тълкуване е въпрос на народопсихология и закони. Често пъти, като юрист ви го казвам, везните на морала и закона не са равновесни.
– В едно тв предаване, в което участвах и аз, се повдигна въпросът, че съществува някакво надменно негативно отношение към жените от Източна Европа, омъжили се и отишли да живеят в онази, “истинската”…
– И това го има, но дъщеря ми не е от онези момичета, които са отишли от немай къде, за да се омъжат и да живее там като домакини. Тя работи, сама се издържа в момента и се бори. Сключи официален брак в Англия, после и църковен в България, всичко изглеждаше нормално, преди да се случи онова с детското порно. Кой можеше да предполага?! Няма по-скрито от човека!…
– Вие самата сте магистър по право, но ето че този казус остава неразрешен между две държави и вашето внуче Меган всъщност се оказва неволна жертва на разликите в две правораздавателни системи. Вие сте поискали да бъде върнато детето в България и със съпруга ви да го отглеждате. Защо не ви одобриха? В Тервел, където живеете, хората ви познават като чудесно семейство. Какво не ви харесаха англичаните?
– Социални работници – английски експерти, идваха в Тервел да ни тестват със съпруга ми. След това изготвиха доклад.
– Но се заговори, че този доклад е бил незаконен…
– Да. Едва по-късно научихме, че всъщност тези експерти не са уведомили нито българското Министерство на правосъдието, нито Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и Агенцията за социално подпомагане, че ще оценяват семейството ни, каквато е практиката в тези случаи. Най-интересното е, че като тръгвала за България, социалната служителка казала на дъщеря ми: „Докладът ми ще те шокира”, а на мен ми каза, че дори всичко да е наред, съдията няма да отсъди в наша ползва. Да не говорим, че от 200 страници доклад, ми дадоха преведени едва 23. Любопитна съм какво ли още пише за нас в останалите 177?!
Сигурно, че сме човекоядци!…
– Заради нарушението на английските служители българското посолство в Лондон е изпратило писмо до министерствата на правосъдието у нас и във Великобритания…
– Да, и от британското министерство отговориха, че “в този случай действали така”, но за в бъдеще щели да си партнират с местните власти. Какво значи “в този случай така, пък в другия иначе”. Зад тяхното “така” стои съдбата на внучката ми! Съдът в Лондон очевидно не взима под внимание пропуските на британските социални работници, нито доклада на българските им колеги. Основният мотив на съда да раздели Меган от дъщеря ми е и продължава да бъде пристъпването от страна на Ели на въпросната декларация, че няма да се среща с мъжа си. Социалните дори твърдят, без всякакви доказателства, че двамата са се виждали повече от веднъж.
– Но дори и така да е, нима това прави Ели лош родител?!
– Това е пълно безумие! Какво излиза. Ние хващаме техен сънародник в анормално поведение, застрашаващо детето, а те считат дъщеря ми за заплаха! Та Меган е всичко за нея! Всичко, което прави в момента Ели, пряко силите си, е посветено на една-единствена нейна жизнена цел – да си върне детето. Позицията на Великобритания е, меко казано, несъстоятелна.
– Сега и двамата родители са лишени от права, но, както разбирам, бащата нехае за детето и въпреки това не го пускат при майката… – Издаденото постановление е на основание на две норми. Първата е британският CHILDREN ACT от 1989 г., който позволява съдът да определи попечителство дори само при вероятност от значимо увреждане на детето в бъдеще. Втората е THE ADOPTION AND CHILDREN ACT от 2002 г., който позволява и насилственото осиновяване на деца. Тук следва да се отбележи, че Великобритания е единствената страна в ЕС, в която подобно деяние е законно. То нарушава редица правни норми, гарантиращи справедлив процес, а също и Конвенцията на ООН за правата на детето. В Чл.9(1) от Конвенцията за правата на детето, се казва: „Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен… в някои особени случаи, като например малтретиране или изоставяне на детето от родителите или когато родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение относно местоживеенето на детето”. В случая на Елисавета не е налице нито малтретиране, нито изоставяне на детето. Не е налице и спор за попечителство между двамата родители. А относно местоживеенето – изобщо не е обсъждан въпросът тя да се върне в България и всички заедно да отглеждаме Меган. Отхвърлиха това наше предложение. Мен ме изслуша съдия, след което нямаше никаква реакция, никакво алтернативно предложение от тяхна страна.
– А след мълчаливия протест пред посолството на Великобритания у нас?…
– Аз благодаря на българите за тяхната съпричастност, но англичаните пак се измъкнаха. С доводи като това, че
Ели била крещяла по време на отнемането на Меган
от социалните работници. Това те тълкуват като “липса на възпитание”. Била в “житейска криза” от раздялата с мъжа си и не можело да й се има доверие. Правят се някакви предположения дали ще срещне “подходящ” сексуален партньор в бъдеще или не и пр. А на нас някой дава ли ни гаранции какви хора са избрали да отглеждат Меган?!
– Внучето ви е българче по документи, нали?
– Да, Меган е български гражданин, регистриран с ЕГН по българското законодателство. Разпоредбата за осиновяване против волята на родителите представлява в същото време и нарушение българското законодателство – на правата на детето като български гражданин, в частност – правото на Меган на семейство и на самоличност. Именно на тази база сдружение “Национална мрежа на родителите” окачестви действията на британския съд като случай на покровителстван от държавата трафик на деца, прикрит под формата на закрила на детето.
– Кога за последно Ели видя дъщеричката си?
– На 8 август. Сега се бори да й направят т.нар. “рисково изследване” – че няма “опасност” да се върне при съпруга си. Едно такова изследване струва 5-10 000 паунда. Ели работи като камериерка в хотел, спестява от заплата и събира помощи чрез приятели през Фейсбук. Не знам как ще приеме срещата с осиновителите на Меган!… Страхувам се не само за съдбата на внучето си, но и за здравето на дъщеря си!
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
blitz.bg
