Когато хората осъзнаят, че са на умираче, често започват да размишляват върху живота си и живота като цяло.
Много от тях стават почти философски настроени, желаещи да направят изводи за смисъла и тайните на живота и да споделят каквато мъдрост успеят да съберат с другите. Поне според жена на име Брони Уеър.
Брони е прекарала значителна част от кариерата си като медицинска сестра, работейки с умиращи. Като сестра в отделение за палиативни грижи, тя е била до много хора в техните последни часове.
Това е тежка тема, но тя я разглежда с голямо разбиране и нежност в своя международен бестселър „Топ 5 съжаления на умиращите – Живот, променен от скъпите заминаващи“. Ето петте основни съжаления, които умиращите са споделили с нея:
-
Желая да не бях посветил толкова много от живота си на тежка работа. Брони казва, че едно от най-честите угризения на хората, изправени пред смъртта, е свързано с тяхната кариера и работен живот.
Тя отбелязва, че това е особено валидно за мъжете, предвид ролята на „изхранвача“, която традиционно са заемали в предишните поколения.
Въпреки важността на парите, много хора съжаляват за прекараното време на работа, което можеше да бъде отделено за семейство, приятели и удоволствия.
-
Желая да бях живял живота си по начина, по който аз исках, а не както другите очакваха от мен. Второто голямо съжаление е свързано със собствената истинност. Според Брони, това е най-често срещаното съжаление сред умиращите.
То се свързва с тъгата от нереализираните или дори неопитани лични мечти.
-
Съжалявам, че изгубих връзка с толкова много приятели В края на живота си, мнозина осъзнават и съжаляват за загубените приятелства.
Приятелствата изискват усилия и лесно може да се прекратят, ако не се поддържат.
Често си спомняме за старите приятели едва когато размишляваме върху живота си, като след това съжаляваме, че не сме направили повече, за да останем във връзка с тях.
-
Желая да бях бил достатъчно смел да изразя чувствата си. „Много хора потискат чувствата си, за да запазят мир с другите“, казва Брони. „В резултат на това те приемат посредствен живот и никога не се реализират изцяло.
„Мнозина развиват заболявания в резултат на натрупаната горчивина и озлобление.“
-
Желая да бях позволил на себе си да бъда по-щастлив. Последното голямо съжаление е емоционално и също така доста често.
Дали е от страх от промяна или страх от разочароване на другите, много хора избират по-лесния или дори на пръв поглед безкористен път. Това, натрупано през годините, може да доведе до нещастие.
„Животът е избор. ТОВА Е ВАШИЯТ живот“, настоява Брони. „Избирайте съзнателно, мъдро, честно. Избирайте щастието.“
