Важно е финансовите институции не просто да дигитализират аналоговите процеси, но и да не губят личния подход
Снимка: Jason Alden/Bloomberg
По време на коронакризата много хора установиха, че повечето банкови трансакции могат да се извършват без посещение на клон. Това доведе до сериозно преосмисляне и сред много финансови мениджъри.
В рамките на проучване сред 305 банкови мениджъри по света 65 процента от анкетираните заявяват, че считат за вероятно или много вероятно базираните на клоновете бизнес модели да изчезнат през следващите пет години. Преди четири години само 35 процента се бяха съгласили с това твърдение.
Проучването се извършва ежегодно от изследователския отдел на британската медия Economist и се заплаща от софтуерната компания Temenos. Според директора за стратегиите на Temenos Каника Хоуп резултатите подчертават, че в резултат на Covid тенденцията към цифрово банкиране се е ускорила драстично.
„Пандемията принуди банките да предоставят по-сложни и интензивни по отношение на консултациите продукти и оферти, които преди бяха достъпни само в клоновете“, каза Хоуп пред Handelsblatt. При това вече е било ясно, че банките могат да продават и жилищни заеми или сложни финансови продукти цифрово.
Хоуп счита за важно финансовите институции не просто да дигитализират аналоговите процеси, но и да не губят личния подход. „Банките трябва да хуманизират цифровите процеси – например чрез видеоконферентни връзки с консултанти“, посочва тя.
В поръчаното от Temenos проучване предимно топ мениджъри от Северна Америка (70 процента), Европа (69 процента) и Африка (68) заявиха, че смятат, че „смъртта“ на традиционните клонове е вероятна през следващите пет години. В Латинска Америка (58 процента) и Азиатско-тихоокеанския регион (55 процента) одобрението на тази теза е по-ниско.
Германските спестовни каси гледат на филиалите си като на „лице към клиента“
В Германия броят на банковите клонове е намалял значително през последните години. Президентът на Германската асоциация на спестовните банки Хелмут Шлевайс обаче не иска и да чуе за наближаващата смърт на банковите клонове. „Лично аз съм фен на клона, защото той е близо до клиента“, каза той пред Handelsblatt.
В спестовните банки броят на персонала в клоновете е намалял с почти четвърт от 2015 г. насам до 8178 служителя. Ако се добавят точки за самообслужване с банкомати, спестовните каси имат 12 хил. клона и според собствените им изявления имат „все още най-гъстата клонова мрежа в Германия“.
„Все повече хора използват и цифровите услуги на своята спестовна каса и правят прости услуги по банкиране от уюта на собствения си дом“, подчертава Шлевайс. „Но когато става въпрос за пенсионно осигуряване или закупуване на имот, например, клиентите наистина оценяват съветите на място и целенасочено посещават клоновете. Ето защо клонът ще продължи да бъде лицето на спестовните каси за клиента и в бъдеще“, допълва той.
Наблюдателите обаче предполагат, че значението на банковите офиси ще намалее драстично и в Германия. Консултантската фирма Investors Marketing изчислява, че броят на клоновете ще намалее с една трета до 16 хил. броя до 2025 г. В края на 2020 г. германската централна банка Bundesbank преброи почти 24 хил. клона. Преди 15 години е имало дори почти два пъти повече.
По-специално в рамките на пандемията много потребители са свикнали да не отиват в клон, за да осъществяват банкови трансакции. Много спестовни банки са затворили временно филиали, а някои от тях никога повече не отвориха врати. Шефът на Investors Marketing Оливър Мим смята, че по времето на пандемията клиентите са решили, че в бъдеще ще идват в клона по-рядко. „Банките и спестовните каси трябва да реагират с нарастващото затваряне на клонове“, убеден е той.
Един пример за това е Frankfurter Sparkasse, която е една от най-големите спестовни банки в Германия. През миналата седмица тя обяви, че ще затвори 17 от своите 60 клона през следващите три години и в същото време ще предостави повече онлайн консултации.
Пандемията ускори тенденцията към онлайн банкиране, уточняват от кредитора. Frankfurter Sparkasse очаква, че в бъдеще само 20 процента от клиентите ще наминават през някой клон. Други 20 процента биха комуникирали изцяло цифрово със Sparkasse, 60 процента – цифрово и в клона.
Консултантската компания Oliver Wyman прогнозира преди няколко месеца, че около 60 процента от продуктовите сделки ще бъдат направени чрез онлайн или мобилно банкиране през 2022 година. През 2019 г. делът бе 47 процента.
Съответно, делът на сключваните във филиалите трансакции ще намалее – от 38 процента на 29 процента. Останалото ще се осъществява чрез сделки чрез кол центрове и, например, мобилни банкови консултанти.
Deutsche Bank и Commerzbank също са в процес на преструктуриране на бизнеса си и изтъняване на клоновата си мрежа. Commerzbank възнамерява да намали броя на своите клонове от 790 на 450 през следващите години. За да предлагат на клиентите лични съвети, клоновете са „важен, но не единственият вариант“, каза директорът за частните клиенти на Commerzbank Забине Шмитрот в интервю за Handelsblatt през април. Commerzbank искала да разглежда използването и готовността за цифровизация на своите клиенти всяка година и след това да коригира съответно клоновата мрежа. Ето защо Шмитрот не изключвала броят на клоновете да продължи да намалява след 2022 г.
През миналата седмица рейтинговата агенция S&P понижи кредитния рейтинг на много германски банки и обоснова това, наред с други неща, с бавната дигитализация на кредиторите. Пандемията засилила тенденцията към оферти за дигитално банкиране – и това е „област, в която от наша гледна точка германските банки изостават от конкуренцията“, обясни S&P.
Рейтинговата агенция предполага, че германските финансови институции ще наваксат изоставането. Тя обаче посочва също, че германският пазар, с огромните си спестявания, е привлекателен за международните конкуренти и големите технологични групи. Те вероятно ще разширят присъствието си в Германия чрез цифрови платформи, прогнозира S&P. „Това ще осигури още по-голяма прозрачност на цените и ще намали маржовете на печалба още повече“.
По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Елена Илиева
investor.bg
