Няма банкова криза! Няма как да има, защото
банките не работят като банки а като касички! Държавата е силна, има резерви, защото не харчи! Бизнесът и народа обаче изнемогват като тази тенденция се засилва! Въпреки изострените сетива на всички през последните дни, никой не направи дори опит да поиска от Брюксел нещо смислено.
Проблемът изобщо не е в това дали банките са стабилни или не а в това, че заедно с държавата държат ятагани срещу бизнеса, домакинствата и целия народ. По време на кризата 96та година бизнесът фалира банките, сега те са овластени с резерви, пари, правомощия и консерватизъм с което мачкат на ред. Защо ги поставиха в тази позиция? На практика банките не извършват кой знае колко банкови операции, защото кредитират изключително сдържано, което е крайно недостатъчно, дори на практика пагубно слабо. Шансът на България по време на сътресенията беше да поиска пари от Брюксел с които да позволи на банките да подкрепят нашата икономика. Всички бяха с изострени сетива и можеше да извлечем ползи от нашата неволя и банкова истерия.
На всички е ясно, че ако съборим нашата финансова система ще запалим чергата на Европа и поради тази причина ще ни подкрепят. В случай, че не ни подкрепят алтернативата е Международният Валутен Фонд. Необходимо е съвсем малко, дори едни 5-6 млрд. евро ще свършат работа, стига да се насочат правилно. С тези пари може да обезпечим банките за лихвите, които следва да получат от кредитополучателите за срок от една година и чрез държавен мораториум да освободим бизнеса и домакинствата да обслужват своите задължения за същия период. По този начин бизнесът ще насочи своите постъпления за изчистване на междуфирмената задлъжнялост и всички ще могат да увеличат своето потребление в реалната икономика. Този малък, но правилен ход ще нагрее нашата икономика до такава степен, че ще се почустваме по-силни от всяка развита държава. Бизнесът ще се изправи на крака и банките ще могат да започнат да кредитират смело нови проекти.
Трябва, разбира се, да се променят критериите за получаване на заеми, но не и да се занижават. Например, изискване за перфектна кредитна история е неадекватно, защото по-голямата част от активния бизнес предприемачески елит страда от финансово „обезкръвяване“. Ако даден клиент има лоша кредитна история и/или е претърпял фалит, трябва да се изследват причините за това. В случай, че става въпрос за неспособност, липса на преценка или недобросъвестност, няма логика този клиент да получава отново доверие. Ако, обаче причините за това състояние на клиента са свързани с външни, независещи от него обстоятелства, то тогава защо да не получи допълнителен шанс!? Не може да очакваме от всеки предприемач да предвиди всички макроикономически последствия, произтичащи от световни промени и то в дългосрочен план.”
Държавата била силна и стабилна в момента, имали сме 14 млрд.евро резерви. Остава и да не е така при условие, че държавата на практика няма разходи. Пенсиите и заплатите например в бюджетния сектор са престъпно ниски. Какво от това, че държавата и банките са стабилни? Бедни и стабилни! Как моралът се съчетава с мизерия и дисциплината с ограничения? Има един единствен начин – ограничаване на свободата! Вече се обявяват закани за тези, които говорят за банките. Тези, които споменаха за това, че трябват пари бяха поругани и заглушени.
Отново пропуснахме нашите възможности да защитим правата си и да надигнем глава за извличане на ползи, когато водите за размътват. Не можем, не искаме и не знаем как. Всички усилия бяха насочени да върнем старото статукво на мизерия, глад, ограничения, дисциплина и добри показатели за стабилност. Дано се намери някой след години да ни даде медал за това, че убихме нашата икономика в името на това да сме скромни и да не искаме. Някои наричат това устойчив растеж вместо да го назоват правилно, а именно ненужна агония. Трябва разум и финансовa стабилност, разбира се, но дано поне някой прояви малко смелост и решителност, за да вкара държавата в режим нa развитие.
Николай Ников
