Александър Македонски – светец
Реално, когато се изпълняват политическо-партийни поръчения, които се възложени на лица без необходимите знания, опит и незнаещи как да постигната крайната цел на мероприятието се получава Ефектът на Македонизма.
На 28 декември 2023 г. узнахме за изявлението на Димитар Ковачевски – Министър-председател на Държавното образувание Република северна Македония /ДОРСМ/*, че през 2008 година македонистите са получили вместо европеизация фалшива античност, като на летището в Скопие се разхождали хора, облечени като фалангата на Александър Македонски.
* Терминът „Държавно образувание Република северна Македония” се използува, понеже считаме, че не следва да бъде признавана държава, изградена въз основа на престъпления против мира и човечеството и геноцид, проведени след започването на Втората световна война.
С поредното признание за фалша и респ. на несъществуващите т.нар. македонски народ, език, история и пр. се доказва истинността на изложеното от редица български политици, общественици и пр. до момента.
В тази връзка, изрично, сочим, че с две отделни изявления се признава, че македонците са българи, както следва:
- Стево Пендаровски – Президент на ДОРСМ, заявява:
„… и аз може да изляза извън своите правомощия, понеже през изминалите няколко седмици имах интензивни консултации с хора, които разбират от този въпрос, защото съм сигурен, че това постепенно ще стане политически проблем. Твърдя, че това тепърва ще стане политически проблем, ако отношението от българска страна продължи да бъде такова. Значи не е спорна историческа истина е, че, всички, които имат малко познания за този исторически период, че Гоце Делчев се заявява като българин.”,
и 2. Димитар Ковачевски – Министър-председател на ДОРСМ:
„наследниците на Гоце Делчев /б.а – Гоце Делчев/ ще впишат сънародниците на Радев /б.а. – Президентът на Република България/ в Конституцията”.
Предвид изложеното по-горе, както Гоце Делчев е българин, предвид допълненията и/или измененията на Конституцията на ДОРСМ, така и наследници на българина могат да бъдат само българи, т.е. от двете изявления изводът е, че македонците също са българи.
Във връзка с изложеното по-горе, ще бъде установено, че ДОРСМ няма и средновековие, понеже най-глупавото е да се опитваш да крадеш от доказаната историография – признати факти от всички обективни академични общности по Света.
Доказан опит в нашата практика е да бъде създадена перфектната формула – в случая македонистка историография,– за да не може същата да бъде използувана, а всичко останало да изглежда най-малкото неправдоподобно.
За тази цел, първо следва да бъде установена основната грешка на историците-македонисти – античността е втората – липсата им на поглед в перспектива, прозрение и обективна преценка къде реално могат да „прокарат” интерпретацията си в обективната историография така, че да няма реално разместване на пластове по-отношение на други народи, т.е. трябва да бъде взето само от българската история.
Последното е повече от необходимо, за да може да бъде обяснена изключителната прилика между несъществуващия македонски език и говоримия българския език с всичките му диалекти в Мизия, Тракия и Македония.
По наше мнение историографията на македонсиите е следвало да започне с общата прародина – хан Кубрат и Стара Велика България /намираща се на територията на днешна Украйна/.
Всеобщо известно е, че Старият хан съветва петимата си синове Батбаян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер да не се разделят, за да се защитават по-успешно от другите народи.
Хан Кубрат умира около 665 г., но синовете му не успяват да спазят заръката му.
Най-големият – Батбаян – поема управлението на Стара Велика България, но тя се разпада окончателно, вероятно от 665 до 668 г., като попада под зависимост от Хазарския хаганат.
До средата на 13-ти век същата се упоменава в средновековните хроники като Кара Булгар.
Котраг – вторият син на хан Кубрат – се заселва с племето котраги /кутригури/ на север в Поволжието и основава Волжка България, васална на хазарите.
Аспарух – третия син на хан Кубрат – с част от племената кутригури и от уногундурите, основава Дунавска България, и носи титлата хан.
Алцек – пети син на хан Кубрат – гасталд (княз) в Самниум, заселил се с част от оцелелите прабългари след клането в Бавария, извършено по нареждане на франкският крал Дагоберт I, в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния на регион Молизе в Централна Италия.
Най-интересен и подходящ за македонистката ни историография е последният:
Кубер – според едни историци е син на хан Кубрат, а според други е син на брат на хан Кубрат, който впоследствие го осиновил – се е заселил се в Панония и Македония и е основател на Куберова България в Македония.
Областта е между днешните Солун, Република Гърция, източната част на Република Албания, до около Благоевград, Република България, и до около Велес, Вардарска Македония.
Перфектното начало за Перфектния Македонизъм.
Великото преселение на народите /6-7 век/, част от тъмните векове, служи за основа да се постави началото на оспорване на определени исторически факти и респ. започва създаването на несъществуващи македонски народ, език, история и пр.
Започва се от безспорното, че „българите” и „македонците” имат общ произход, като държава, но са били различни племена, които макар, че били близки, имали специфични обичаи.
Последното вече предполага, натрупване на разлики в развитието през вековете, до степен, че цар Самуил да бъде прогласен за „македонец” и респ. за цар дори на „българите” /все пак „македонците” – за целите на Доктрината – трябва както да са имали свой цар, владял „българите”, така и за да се изтъкне, че са повече от последните/.
Предвид горното се излага и твърдението, че са имали и „македонска” царска династия, но било наложено да сочат владелите от нея за „българи”, като дори и след битката при село Ключ, нарочно наричали император Василий II Българоубиец, за да се опитат изтрият от историята.
Историческите извори, достигнали до нас, са едностранчиви, понеже „македонците” били под многовековно робство на „българи”, византийци и турци, които съвсем умишлено унищожавали културата на първите.
Гореизложената теза е могло да бъде наложена, понеже изглежда правдоподобно, ведно с факта, че от края на 10 век и началото на 11 век няма много запазени исторически извори.
На следващо място, времето на турското робство е лесно за оправдаване, включително и на последващите „македонски” борби къде под турско робство, сръбско управление или под ботуша на „бугарския фашистички окупатор”.
Основното дело е на ВМРО, чиито войводи били толкова много, че всеки имал свои привърженици, поради което организацията била съставена от отделни фракции.
В тази връзка е могло да бъде посочено, че още от времената на Крушевската република /основана от бунтовници със социалистически убеждения/ е поставено началото на модерната антифашистка идентичност на „македонците”, които в рамките на Югославия и благоразположението на Тито и СССР развили и укрепили „македонската държавност”.
Могло…
Минало свършено време!
Перфектният македонизъм в историографията в няколко реда при това изглеждащ и исторически правдоподобен и привидно непротиворечащ на обективната историография при това без да засяга историята на нито един друг народ.
Когато обаче историкът-интерпретатор е първичен, но за сметка на това изключително тъп, започва да копае от античността и пропуска възможността да „покаже” на Света, че е на… повече от 1 300 години на Балканите.
На пръв поглед…
Реално, когато се изпълняват политическо-партийни поръчения, които се възложени на лица без необходимите знания и опит, а пътят до крайната цел на мероприятието е твърде неясен, се получава Ефектът на Македонизма – вчера едни, днес други, утре трети, а до Страшната истина в неделя остават още три дни.*
* Шест дни се лъжат, че македонците не били българи, а на седмия се молят за помощ в Църквите на Македонизма в Радовиш и Щип било пред иконата на християнския светец Александър Македонски, живял около 300 г. преди Христа, било по закрилата на Звезда от Вергина.
Необходимите съставки за горното са първичен функционер, тъп историк, всички да знаят крайната цел, но не и пътят до нея – понеже път няма…
„… пътят и истината, и животът;”
из Йоана Свето Евангелие, глава 14, псалм 6
Винаги вървят заедно – изгуби ли се едно, всичко се губи.
Македонизмът /Енциклопедия Британика/ – не само като източно православна ерес от IV-ти век /в Русия и България се използува Македонианство /, която за разлика от зороастризма, който е част от религиозното развитие на човечеството, но и като Доктрина, и като политика, и като методи – се доказа, във всичките си „светлини”, заедно и по отделно – достатъчно изродени сами по себе си,– каква дегенеративност носи.
Обикновено за такива Франкенщайовци не се подбират средствата за тяхното налагане – включително и чрез престъпления срещу мира и човечеството и геноцида от 7 януари 1945 г. – Кървавия Божик – срещу българите във Вардарска Македония.
Все пак Димитар Ковачевски – Министър-председател на ДОРСМ, призна, че през 2008 година македонистите са получили фалшива античност.
Трябваха им само 15 /ПЕТНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ за това, предвид, че през 2019 г. е подписан протокола, относно Св. Св. Кирил и Методи, Св. Наум Охридски, Цар Самуил и пр., а Охридското споразумение с Република Гърция е от 2017 г.
Въпрос на време е да признаят и липсата на средновековие.
Преди време обаче бяхме свидетели, че от страна на „обективните” македонисти – Християн Мицкоски – Лидер на ВМРО-ДПМНЕ, беше наведено намерение за присвояване на Иван „Ванче” Михайлов – Кошмарът на Македонизма*, който има хубав музей в родното си село във Вардарска Македония, изграден и поддържан с пари на УДБ-ашите, пардон на коминтерновските дейци, извинете – на македонистите, т.е на т.нар. правителство на ДОРСМ.
* Само в Скопие може да бъде видяно как македонистите почитат както делото на предците си – българи,– така и техните сатрапи, предвид че от дясната страна на Триумфалната Арка в Скопие е Павел Шатев, а на по-малко от 100 /сто/ метра е паметника на АСНОМ /Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония/.
На следващо място, започне ли налагане на посоченото от Нас, като поредната македонистка „истина”, историците им не само ще изглеждат прекалено нелепо за пред живеещите във Вардарска Македония, за пред Стара Европа и Света, а сами ще се осмеят и обезличат в буквални смисъл на думата в професионално и академично.
От друга страна, колкото и странна да е аналогия – до колкото сме запознати – Стара Велика България на хан Кубрат, намираща се на територията на днешна Украйна, след 680 г. плаща данък на Хазарския хаганат, като по-късно се създава Кара Булгар.
Проблемът е в твърдението на украинската историография, че през, че през 9-ти век Киев също плащал данък на хазарите, докато по същото време на същата територия се е намирала Кара Булгар.
Последната през 865 г. се разпада на Кара Булгар и Волжка България.
Първата престава да съществува в края на 9-ти век, след неуспешен поход срещу Цар Симеон I Велики /Дунавска България/, и една част от населението ѝ става един от народите, основали Унгарското кралство.
Волжка България през 9-ти век приема исляма, а през 13-ти век престава да съществува.
Проблемът е, че Киевска Рус /рус – руси, руснаци – естествения произход на думата/, приема християнството от Константинопол, Византия, като през 988 г. получава църковнославянски книги от Царство България /Цар Роман – син на Цар Петър I и внук на Цар Симеон I Велики/.
Не разбираме твърденията на украинската историография /История на Украйна/ както за плащания данък на хазарите, така и по отношение на тяхната „Киевска Рус”, предвид че все още имаме свои въпроси без отговори, включително и по отношение на изказване на Дмитро Кулеба – Министър на външните работи на Украйна, във връзка с несъществуващите македонски език, народ и пр.
Факт е че и тези историци са започнали да копаят от античността, предвид, че до 1922 г. и СССР,– навярно – Украйна е била само географска област.
Последното обаче може да бъде разгледано и като поредното доказателство за съществуването на принципа „Дели и ще бъдеш делен.”
Друг, по-близък във времето пример – по аналогия,– но в друга посока, е решението на Международния съд за Косово, което Владимир Путин – Президент на Руската Федерация, посочи и изрично /цитира/ на Антонио Гутериш – Генерален секретар на ООН, на срещата им в Москва през 2022 г.
Отделно, следва да бъде напомнено, че в основата на Барутния погреб на Европа – Балканите – стои именно Доктрината на Македонизма.
Последната е създадена от Стоян Новакович – дипломат на Кралство Сърбия в Цариград, през 1886 г. – в годината следваща Съединението на Княжество България и Източна Румелия /1885 г./ и последвалата Сръбско-българска война.
Всеобщо известно е, че последната е провокирана от Австро-Унгария, която е насърчавала сръбския крал да обяви война на Царство България, а отделно Москва, понеже българите не поискали одобрение от Руския цар за акта на Съединението, изтегля всички руски офицери от българската армия.
Войната на генералите срещу капитаните.
Предвид гореизложеното, ведно, че и до днес Белград не предприема определени действия без негласното или явното одобрение на Москва, води до извода, че Доктрината на Македонизма най-малкото е създадена с мълчаливото съгласие на Царска Русия.
Фактът, че същата е наложена от Коминтерна, респ. СССР и по нареждане на Сталин, говори, че за някои политики формите на държавно управление, политически, икономически и пр., включително и парите, нямат никакво значение.
В тази връзка:
След обявяване на независимостта си от Османската империя на 22 септември 1908 г., Царство България наследява 125 /сто двадесет и пет/ милиона златни френска франка от дълга на османлиите.
Същите са платени чрез прихващане от дълга на последните към Царска Русия и възникване на задължение за Царство България да плати около 82 /осемдесет и два/ милиона златни френски франка на Москва.
От тях са погасени около 11.33 /единадесет цяло и тридесет и три/ милиона златни френски франка, а останалите по-късно са опростени от СССР.
Вероятно – с оглед на определени политики – колкото значение имат парите, толкова и народите, съдбите им, включително и географските области, които населяват и пр. – Продажбата на Аляска.
автор: адв. Николай Лалев
