Спадът в минния бранш се очаква да бъде преодолян в периода 2012 - 2014 г.
Това съобщи Цоло Вутов, председател на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия по време на честването на професионалния празник на миньора, цитиран от БТА.
По данни на съюза добитите суровини през 2008 г. са били 106 млн. тона, а през 2009 г. – 86.5 млн. тона, което е с 18.5 на сто намаление.
През тази година се очаква да започне възстановяването на минното производство. Ако то достигне 100 млн. тона, ще достигнем постиженията от 2006 – 2007 г., каза Вутов. Той съобщи, че производството на строителни материали е намаляло с близо 40 на сто, а на антрацитни въглища е спряло.
По данни на министерството на околната среда към началото на годината запасите на метални полезни изкопаеми в страната са за 15 години, на неметални – за 170 години, на твърди горива, нефт и природен газ – за 70 години, а на строителни материали и скалнооблицовъчни – за над 100 години.
110 вида суровини от минералния баланс на страната не се разработват, а около петдесет находища с утвърдени запаси очакват инвеститори и концесионери.
Заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Марий Косев отбеляза, че секторът формира 5 на сто от БВП, а стойността на произведената през миналата година продукция е 2 млрд. лева. Това е причина държавата да е заинтересувана отрасълът да има стабилно и перспективно развитие, да има сигурни работни места и да нараства възвращаемостта, каза заместник-министърът.
По данни на социалния министър Тотю Младенов при проверки на Главна инспекция по труда в минния бранш е констатирано, че 51 на сто от всички нарушения са свързани с организацията и управлението на дейността по безопасни и здравословни условия на труд, делът на нарушенията на изискванията за безопасност на работното оборудване и технологичните процеси е 37 на сто, а на хигиената на труда – 12 на сто.
Представителите на синдикалните организации в сектора пък заявиха, че са притеснени от предлаганите промени в пенсионната система, свързани с хората, полагащи първа категория труд.
Александър Кънев от КНСБ и Владимир Топалов от КТ „Подкрепа“ изразиха несъгласието на работещите също и със замразяването на заплатите и липсата на адекватно здравно обслужване на рисковия труд. Синдикалистите не изключиха възможността за протести.
