Съществува развиваща се и нарастваща заплаха от нанасяне на удари по стратегически обекти на територията на България и по нейното население с балистични ракети от страни в отдалечени региони.
Това се твърди в Националната отбранителна стратегия, която правителството се очаква да приеме на редовното си заседание днес по предложение на Министерство на отбраната.
Според стратегията вече е значително намалена заплахата от възникване на мащабен международен военен конфликт, поради липсата на междублоково противопоставяне, предаде БГНЕС. Продължават обаче да съществуват регионални огнища на напрежение и нестабилност, в които са ангажирани и военни ресурси.
При изпълнение на мисии в подкрепа на международния мир се предвижда въоръжените сили да участват с не повече от 1000 военни.
България за първи път ще има такава стратегия. В нея са обединени сега действащата Военна доктрина и Военна стратегия. Отбранителната стратегия е за срок от 10 години. Предвидено е през 2015 г. да се направи междинен преглед на стратегията, а през 2020 г. пълен преглед.
Повишаването на ефективността на планиране и разходване на финансовите ресурси в дългосрочен план ще продължи да бъде приоритет в управлението на въоръжените сили, се казва в документа. В него е записано, че разходите за Министерство на отбраната трябва да бъдат не по-малко от 1,5% от БВП, а с включването на другите разходи за отбрана и разходите за пенсии на военнослужещите – не по-малко от 2%.
България е давала най-малко пари за отбрана от всички страни в Централна и Източна Европа през 2010 г. Това показва годишният доклад на Международния институт за изследване на мира, предаде БНР. През 2010 г. България е съкратила военните си разходи с 28%. Латвия е намалила своите с 26 на сто, Албания, Гърция, Унгария, Литва и Словакия – с по над 10%.
Институтът включва в своята статистика разходите за заплати, военни операции, купуване на оръжие, оборудване, както и за изследователски цели. През юли миналата година МО освободи 167 военнослужещи и цивилни служители. Тази година вторият етап на съкращенията ще започне от 1 юли. Очаква се с постовете си да се разделят 200 души.
Армията също ще бъде намалена, с 30% ще бъде орязана числеността на висшия команден състав. До 2014 г. армията би трябвало да напуснат 8 000 души, 5 700 военнослужещи и 1 300 цивилни, планират от Министерството на отбраната.
От миналия месец военният министър Аню Ангелов и президентът Георги Първанов водят задочен спор, след като последният отправи критики, че се подценяват заплахите за националната сигурност.
