Мой роден край
Аз съм родом от балкана, там където
народът се е бил с тирана,
при бориките красиви и ягодите диви.
В моя край птиците са най-щастливи
и симфонии изнасят,
в чудна приказка вълшебно те пренасят.
Поляните на пролет чувство
за любов засилват
и чудотворен килим пред очите ти
застилат.
Балканът пази, никой душата ти
не може да погази,
на любов и вяра учи докато
патриотът в теб сполучи.
Дори животът по светът широк да
те откара, то е сякаш
изневяра, а забравата за балкана e
най-тежката поквара.
Няма по-голяма радост от това да
знаеш, че идва друга твоя младост
в облика на твоя син с лице красиво
на жасмин, твоя бащин дом щастливо ще
прекрачи и камата от стената ще
откачи.
С приятелите верни в кръчмата ще
пият до зори, любовта към отечеството
в сърцата им ще гори, камата в масата
ще забият, докато вълците на вън вият,
във вярност към родината
ще се закълнат преди да продължат да пият.
И да водиш любимата в балкана,
за да види бащиния дом,
а от балкона дивия родопски кон.
И да гледаш твоя син, с лицето на жасмин,
как девойките красиви, също като самодиви,
води ги една след друга, за да видят
що е то братска задруга.
Балканът дава без да взима, иска в сърцето
ти всичко да има и те прави патриот,
а не посредствен и продажен идиот,
и наказва без да пита тоз,
който отечеството не зачита.
Николай Ников
