Мнозина спрягат бившия британски премиер за поста на Столтенберг начело на НАТО
Джонсън се радва винаги на радушно опосрещане в Киев. Снимка: EPA/UKRAINE PRESIDENTIAL PRESS SERVICE
На фона на факта, че Борис Джонсън не е на поста министър-председател от септември, той изглежда удивително вездесъщ. На родна сцена, в Лондон, той все още е любима тема на опозицията, която иска да му потърси отговорност не само за Partygate, но и за политиката му за коронавируса, за скандал с облагодетелстване и финансирани от държавата правни консултации, предоставени на Джонсън през последните седмици от мандата му.
Но той е най-присъстващ в международната преса, която редовно подхваща размислите му за западната политика за Украйна. Поне издателят Harper Collins.
Компанията, която е похарчила много пари за мемоарите на Джонсън, е доволна от всичко това. Очаквайте „мемоари на министър-председателя, каквито не са виждани досега“, изрази с радост говорителка на издателството, цитирана от германския FAZ.
Повечето от интервенциите идват от Америка, където Джонсън (роден в Ню Йорк) може да бъде поръчан като лектор на вечеря за повече от 100 хил. евро, но също така често се появява в стратегически институции и по телевизията. В Берлин той предизвика голямо вълнение, когато в края на миналата година заяви, че правителството на Олаф Шолц е предпочело бърз край на войната (в полза на Москва) преди руската атака срещу Украйна. „Германското мнение в един момент беше: ако това се случи, ще е катастрофа и ще е по-добре всичко да мине бързо, Украйна да се откаже“, каза Джонсън пред новинарския канал CNN. Шолц отрича това на два езика като „völligen Unsinn“ („пълна глупост“ на немски език) и „utter nonsense“ („абсолютна глупост“ на английски език).
Следващото високопоставено отричане на казано на Джонсън твърдение дойде от Владимир Путин през януари. В документален филм на BBC Джонсън разказва за телефонен разговор, в който руският президент откровено го заплашва с нападение: „В един момент той ме заплаши и каза: „Борис, не искам да те нараня, но с ракета ще отнеме само минута“ или нещо подобно“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отговори с думите: „Казаното от Джонсън не е вярно“. От Москва уверяват, че фразата за ракетата никога не е била произнасяна, така че това е „или умишлена лъжа, или Джонсън просто не е разбрал за какво му говори Путин“.
Последното признание на Джонсън за конфликта в Украйна не беше отречено, дори само защото не е замесена трета страна, но беше прието с известно недоволство в Лондон. Едва малко след като министър-председателят Риши Сунак подкрепи сегашната линия на НАТО и отхвърли украинското искане за изтребители като „непрактично в този момент“, Джонсън се изказа в полза на незабавното предоставяне на такива самолети в мозъчен тръст във Вашингтон. Опитът показвал, че първоначалните колебания в алианса винаги завършват с доставката на следващия вид оръжие, каза той в сряда. Ето защо „е по-добре да го направим сега, да спрем отлагането и да сложим край на тази война възможно най-скоро“.
Както често се случва с Джонсън, трудно е да се отделят откровените, правдиви изявления от инстинктите му за забавление и самореклама. Но това не пречи на поддръжниците му да го поставят на мястото на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг – пост, който не само лидерите на НАТО, включително Риши Сунак, вероятно ще намерят за неподходящ, но вероятно и самият Джонсън. Въпреки това е безспорно, че по време на мандата си Джонсън играеше водеща роля в международната дипломация за Украйна и до днес поддържа близки лични отношения с украинския президент Володимир Зеленски. Едва през януари редовият депутат Джонсън, носител на най-високия украински почетен знак, беше приет от Зеленски в Киев, а по-късно изпратен с лично благодарствено видео.
Близостта до Зеленски също благоприятства теорията, изтъквана от критиците на НАТО, че Джонсън е изиграл основна роля за провала на мирното споразумение през април миналата година. Всъщност Джонсън беше първият правителствен ръководител от Г-7, който направи „изненадващо посещение“ в Украйна по време на преговорите между Киев и Москва. Там той намери остри думи за Путин. Но това, че той би саботирал сериозен пробив в преговорите в Истанбул от името на натовските ястреби, според много експерти си остава преди всичко наратив на руския режим. Освен ако не ни изненада, вероятно Джонсън няма да дочака публикуването на мемоарите си, за да внесе своята истина и в този спор.
