Русия е замразила финансовата си помощ за Приднестровието под формата на добавка за пенсиите,
известна като „путинки“, по обвинение, че Тираспол е използвал парите в схеми за пране на пари, съобщи в.“Комерсант“.
Тясната ивица земя между Днестър и Украйна се отцепи от Молдова и се провъзгласи за Приднестровска молдовска република през 1990 г., а през 2006 г. жителите й – основно руснаци, гласуваха на референдум за присъединяването си към Русия.
Москва поддържа малък военен контингент в Тираспол, който охранява бившите съветски военни бази. С този ход, който обаче може да е знак за промяна на курса спрямо Приднестровието, руската Централна банка предупреди търговските банки, че „Газпромбанк“, през която Москва изпраща ежемесечно субсидии за пенсии и други разходи „участва в неуместни финансови операции… по пране на пари“.
Централната банка на Русия препоръча на своите контрагенти да замразят финансовите си операции с „Газпромбанк“, която се ръководи от Олег Смирнов, син на президента на непризнатата република Игор Смирнов.
„Хуманитарната помощ“, която Москва превежда от 2008 г., само за първата половина на тази година е възлязла на 414 милиона рубли (10.57 милиона евро), използвани за месечни надбавки от около 10 евро за 137-те хиляди пенсионери в Приднестровието и е известна като „путинка“ по името на руския премиер Владимир Путин.
Москва прилага същата мярка и спрямо отцепилите се от Грузия Южна Осетия и Абхазия, които Русия признава като независими държави.
И трите региона се оказаха в центъра на вниманието в петък, след като Международният съд в Хага обяви едностранно прогласената независимост на Косово през 2008 г. за непротиворечащ на международното право акт. Това породи съмнения, че становището на висшата съдебна институция на ООН може да породи прецедент, който да бъде използван от непризнати ражими като тези в Приднестровието, Южна Осетия и Абхазия.
