МВР иска да проверява роднинските връзки и дори "фактическото съжителство" между полицаи и кандидат-депутати, членове на районни и секционни избирателни комисии в цялата страна, съобщава "Труд".
Мотивът – да се прецени дали да се прави ротация на служители на МВР, които ще охраняват изборните помещения и транспортирането на книжа, ако са свързани с някои от кандидатите за парламента или изборните надзорници по места.
По най-груби изчисления настояването на МВР е да получи данни за проверка кои са роднините им на около 80 000 души.
Вестникът продължава темата за изборите с темата „Гласове под контрол”. Краят на изборния ден е един много особен момент, когато сред компактни групи граждани „спонтанно“ възниква желание да гласуват, и то само на определени места. Тази спонтанност я наричат контролиран вот.
Правото на гражданите да избират държавни и местни органи, както пише в конституцията, понякога е силно ограничено от страх, от икономически, служебни, религиозни, етнически и дори роднински зависимости. Главната причина за разрастване на явлението е мизерията. Лесно е да обвиним хората, които гласуват както се иска от тях, за да си запазят работата или бизнеса. Въпросът е дали наистина имат избор. Според социолози на последните избори контролираният вот е бил 16%. Тази година имаме всички основания да очакваме още по-висок резултат, смята „Труд“.
„Как скандалите заглушиха предизборната кампания“, коментира“Преса“. Едва започнала, в публичния мир предизборната кампания утихна, смачкана от далеч по-шумни, значими и интересни държавни вълнения. Скандална милиционерщина, уволнения на провалени кадри, кратко възкресение на кредитни милионери, знаково прощаване с недосегаеми силови фигури. Българинът не разбира езика на партиите, устремени напоследък в улов на гласа му. Но два пъти по-малко схваща същината на множеството скандали, които съпътстват кампанията, отбелязва изданието.
„За БСП доверието на хората е над властта“, заявява в интервю за „Труд“ заместник-председателят на БСП и кандидат за депутат Янаки Стоилов. Той посочва, че днес мнозинството от хората не искат нищо по-малко от радикална промяна. В същото време БСП трябва да защити демократичните завоевания независимо от идейните различия в обществото. „Без да получим голяма подкрепа, това няма как да стане. Следователно ние трябва да спечелим убедително изборите, което означава да постигнем повече от удвояване на мандатите в предишния парламент. Като първа политическа сила с 90-100 мандата ще можем да формираме правителство, което няма да отстъпи от главните ангажименти, които сме поели“, посочва Стоилов.
„Конституционният съд е попълнен. Защо и сега не работи?“, коментира „Сега“. Институцията, на която бюджетът е отпуснал 2 млн. лв. за разходи, решава по едно дело на месец. Куп искания до 12-те висши съдии стоят нерешени. КС може да свали президента, да отмени всеки закон, приет от парламента, да блокира или да пусне дадена реформа, да закрие политическа партия и да я обяви извън закона. Но има изначално сбъркани неща в сегашната уредба на Конституционния съд. И те са заложени и в конституцията, и в закона, определящ работата му. Висшите съдии не са обвързани с каквито и да било срокове, в рамките на които да се произнасят с решения. КС не е обвързан с никаква своя практика – по сходни казуси те могат да решат веднъж по един начин, а втори път по абсолютно различен. КС определено има нужда от промени, при това кардинални.
„Частен бизнес на държавна сметка“, коментира „Стандарт“. Според последни данни частните клиники са над 90. Повечето са малки и специализирани в лечението на пет-шест диагнози. Те са добре подбрани според държавното финансиране. Колкото по-добро е то, толкова повече частни клиники се заемат с тези диагнози. За държавните и общинските болници остават всички непечеливши дейности.
Така те са принудени да работят на загуба, защото все някой трябва да ни лекува от всичко. Роенето на клиники води и до по-ниско качество на услугата, защото болниците започват да се бият за пациенти. В другите сфери на икономиката това обикновено означава по-ниска цена на продукта и екстри. В здравеопазването това е равно на лечение без нужда или на лечение на място, където липсват подготвени кадри.
„Българите стават все по-пестеливи и предпазливи“, обобщава „Сега“. Въпреки наложения данък върху депозитите, те остават най-сигурният начин за спестяване и за домакинствата, и за фирмите. Статистическите данни на БНБ сочат, че за година депозитите са се увеличили със 7,9%, или 3,85 млрд. лв. В края на март миналата година банковите депозити са били 49,31 млрд. лв., а в края на март тази година са достигнали до 53,16 млрд. лв. Големият ръст идва от депозитите на домакинствата, които са нараснали с 11,6% спрямо март 2012 г. Сега те възлизат на 35,295 млрд. лв., а година по-рано са били с 3,67 млрд. лв. по-малко.
„За следващия програмен период още 33 общини ще имат достъп до Програмата за развитие на селските райони в частта за инфраструктурни инвестиции“, съобщава в интервю за „24 часа“ Илияна Цанова, вицепремиер и министър по управление на средствата от Европейския съюз. Променихме дефиницията за селски район, за да се разшири териториалният обхват, и я предложихме в Брюксел. Искането ни беше подкрепено, обяснява Цанова.
