Православната църква почита на 18 януари паметта на Атанасий Велики. На този ден празнуват всички, които носят името Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка. В превод от гръцки “Атанас” означава “безсмъртен”.
Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата, и след него тя си отива, за това на места се нарича и Среди зима.
“Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта” – казват българите. В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове, снеговете и ледовете. Легендата разказва как Атанасий, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал: “Иди си, зимо, идвай пролет”. Празникът има и антипод – Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.
Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.
Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката.
За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка – жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. Те не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата им.
Рано сутрин обаче берат кокичета и кукуряк, с които се закичват за благополучие и дълголетие. В някои региони след Атанасовден се прекратяват годежите и сватбите.
Атанасий Велики е роден през 295 г. след Христа в египетската столица Александрия. Син на бедни християни, той получил прекрасно образование. На 24-годишна възраст бил ръкоположен за дякон от Александрийския архиепископ Александър.
Участвал в прочутия вселенски събор в Никея, който му донасъл световна слава на богослов. Най-вече заради откритата му борба срещу свещеника Арий, който смятал, че Христос е по-нисш от Бог Отец. Благодарение и на Атанасий Арий бил отлъчен от църквата.
След смъртта на архиепископ Александър християните единодушно избрали Атанасий за негов заместник в Александрия
