Испания е любима на българите за емигриране в рамките на Европейския съюз. 38% от напусналите България към края на 2010 г. са се установили в Испания, 15% в Германия, 12% в Гърция и 10% в Италия.
Данните са от доклад на Европейската комисия за въздействията на миграцията на българи и румънци върху трудовите пазари на останалите 25 страни от ЕС, пише в. „Сега“.
От румънските емигранти почти всички са се устроили в Италия и Испания, където живеят съответно 41 и 38% от тях, а към 5% са в Германия.
Италия, която се опитва да се спаси от фалит с ново правителство, и Испания, която отчита рекордни нива на безработица, приемат близо 70% от българите и румънците, решили да живеят в друга страна от ЕС.
Италия отвори напълно трудовия си пазар за българи и румънци от 1 януари.
Заради тежката ситуация със заетостта в страната испанците, които отмениха от 2009 г. всички ограничения за гражданите на двете страни, възстановиха някои за румънците.
Италианците още от 2007 г. не искат разрешителни за работа за някои основни отрасли.
В края на 2010 г. около 2.9 млн. български и румънски граждани са емигрирали в останалите 25 страни от ЕС.
От тях българите обаче са едва около 460 000 души. Към края на 2006 г. преди присъединяването емигрантите от двете страни в другите членки на ЕС са били 1.4 млн. души.
От Европейската комисия отчитат още, че след присъединяването около 2.1% от трудоспособното население на България изтича към други държави членки на ЕС, а за Румъния процентът е 3.1%. Преди двете страни да станат част от общността обаче – от 2004 г. насам, тези равнища на мобилност са били още по-високи – 3.7% за България и 6.6% за Румъния.
Според ЕК тези данни показват, че и преди присъединяването трудовата мобилност от България и Румъния към ЕС вече е била значителна и основната вълна през 2007 г. не е толкова нов приток на хора, а частично отразява легализацията на вече живеещи в съответната държава българи и румънци.
От доклада става ясно още, че не ограниченията на пазара на труда, а икономическата обстановка и начинът на живот в дадена страна влияят на притока на работна ръка отвън. Към пазарите на Швеция и Финландия например почти няма интерес от българи и румънци, въпреки че са отворени още от 2007 г.
Дания и Унгария също не са харесвани дестинации. Там се работи свободно от 2009 г.
Потокът на работници към Испания, Гърция и Португалия значително намалява при отварянето на пазарите им също през 2009 г. в сравнение с годините преди това, но това се обяснява с началото на икономическата криза.
Най-много емигранти от България и Румъния в страни в ЕС са регистрирани през 2007 г. През 2008 и особено през 2009 г. значително намаляват заради кризата. Хората отново поглеждат навън през 2010 г., когато за малко имаше подобряване на икономическите условия. При новата вълна обаче е отчетено увеличение на емигрантите към Италия, Англия, Франция и Германия, докато към Испания има значително намаление. Така между 2007 и 2010 г. делът на българските и румънските емигранти, живеещи в Италия, се увеличава от 32 на 37%, а в Испания спада от 44 на 35%.
Само в Кипър, Испания и Италия българите и румънците надхвърлят 1% от местното население в трудоспособна възраст – съответно 4.3, 1.4 и 1.1%.
Според анализа на ЕК обаче дори в тези държави процентът на дошлите работници от страни извън ЕС е значително по-висок.
Това е поредното доказателство за тезата на комисията, че работниците от България и Румъния не влияят негативно нито върху пазара на труда, нито върху заплащането, нито върху БВП на съответните държави.
Затова от ЕК настояват всички страни от ЕС да премахнат ограниченията си за български и румънски работници.
До 31 декември 2011 г. страните-членки на ЕС трябваше да съобщат дали ще запазят ограниченията до края на 2013 г. Девет държави от 25-те поискаха това – Белгия, Германия, Франция, Холандия, Великобритания, Люксембург, Австрия, Малта, Ирландия.
Германия отвори от 1 януари границите си за български и румънски сезонни работници без разрешителни за работа за срок до шест месеца.
