Наемните убийци се завърнаха в България.
Завърнаха се с ловни пушки, с пистолети със заглушители. С любимия калибър – 9 милиметра. Със запалени коли при бягството. С 5 трупа при четири покушения. Без грешки и без свидетели.
Само за 6 дни наемните убийци ни върнаха 15 години назад, когато кървавите покушения в София и страната бяха нещо толкова обичайно като задръстването в час пик. Когато мутрите се поръчваха един друг заради една обидна дума, кримирепортерите тичаха от един атентат на друг, а цената за мокра поръчка бе паднала и под 1000 лева.
Тогава всичко бе просто. Днес Баретата поръчва човек на Таки. Утре Таки отвръща на удара. Вдругиден – братята от СИК пращат стрелец срещу бос от крилото на Маджо, а краят на седмицата идва с ответен огън за отмъщение. Поръчковите убийства бяха толкова разпространен метод за „изчистване на взаимоотношения“, че никой не мислеше да си търси правата в съда.
Килъри започнаха да си пращат един на друг и нарколейтенантите. Наемаха се за по-сигурно по 2 групи паралелно за една мишена. Само дето убийците не се прескачаха около жертвите по кръстовищата.
И в един момент, когато тази черна серия от 150-200 поръчкови отстрела внезапно прекъсна, мнозина си помислиха, че държавата е взела контрола в свои ръце и е премазала тежката организирана престъпност. Не една политическа сила се хвалеше пред Европа с този неочакван развой на събитията.
Каква обаче е истината? Защо около 2005 г. мутрите рязко спряха да се избиват и има ли държавата пръст в тази работа?
Не. Няма. Причината убийствата да бъдат по-рядко инструмент за решаване на конфликти бе преди всичко свързана със смяната на поколенията в мафията. Босовете, родени през 60-те и 70-те години, се измъкнаха от конфликтните наркобизнеси, от бруталния рекет и се пенсионираха в източването на ДДС и софт контрабандни схеми.
Мястото им заеха млади мъже, родени през 80-те години, носители на друга ценностна система, морал и престъпен кодекс на честта. Те не се убиваха, дори не се пребиваха. Предпочитаха да се топят един друг в полицията и прокуратурата. Улеснена в тази ситуация, държавата ги подкара поред. В следващите 10 години никой от тези нови герои не успя да се задържи дълго на гладиаторската арена. И ситуацията в престъпния свят се успокои, но не толкова в резултат на усилието на властта, колкото на тези вътрешни саморегулации.
Въпреки че бе в силна позиция, в следващите години държавата не показа, че може да въздава ефективно правосъдие. Бяха задържани и обвинени десетки групи „Килърите“, но малцина от тях помирисаха затвора. Полицията и прокуратурата се облягаха твърде много на новото оръжие „анонимни и защитени свидетели“ и не събираха достатъчно преки доказателства в подкрепа на обвинението.
В същото време съдебната система продължи да затъва самодоволно и безконтролно в политически клиентелистки скандали. Да губи все повече ефективност, а оттам и обществено доверие и респект. В резултат острият дефицит на правосъдие продължи лавинообразно да се трупа в една държава на опашката на Европейския съюз, в която правилата са по-скоро изключение.
И съвсем естествено наемните убийци, които излязоха на сцената в последната седмица, се завърнаха, за да компенсират този дефицит на правосъдие. Те са отново тук, но вече не като прокурори – екзекутори на мутрите, а на всякакви българи, които са били измамени, окрадени от други и не вярват, че държавата може да им донесе справедливост.
Днес те избират частното правосъдие, защото носи светкавично възмездие най-често без право на обжалване…
24chasa.bg 15.01.2015 16:15; Слави Ангeлов
