София, 14 декември /Ирина Симеонова, БТА/
Близо 700 археологически артефакта, иззети във Великобритания при полицейска акция и върнати в България, бяха предоставени от Министерството на културата /МК/ на Националния археологически институт с музей при БАН /НАИМ-БАН/.
Церемонията се състоя, днес, в централната зала на НАИМ в присъствието на заместник-министъра на културата Пламен Славов, заместник-директора на главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ Димитър Кангалджиев, Александър Трайков, директор на Инспектората за опазване на културното наследство в МК, Тигран Варданян, началник на сектор „Трафик на културно исторически ценности“ в ГДБОП.
Предметите са задържани във Великобритания в края на 2020 г. и са върнати в България това лято благодарение на успешни действия на ГДБОП и МК съвместно с чужди служби, Европол и Интерпол. Те са открити от полицията в Кент в специален тайник в автомобил на български гражданин. Установено е, че това са археологически културни ценности с произход от България и са обект на незаконен износ от страната.
Сред находките има над 600 монети, повечето от които са от римско време – републикански, императорски и провинциални. Открояват се златни гръцки статери, бронзови накити и малка пластика. Експертизата им е извършена от английски и български специалисти в Британския музей.
По предварителна оценка може да се приеме, че около 70 – 80 процента от артефактите са автентични, според музейните експерти, но специалистите се въздържаха да дадат категорични данни, докато не приключи цялостната оценка на колекцията. Предстои да се направят в лаборатория интердисциплинарни изследвания, които да потвърдят или отхвърлят една или друга хипотеза, коментира доц. Христо Попов, директор на НАИМ-БАН. Той отбеляза, че в момента продължава работата по експертизата на цялата колекция и във фондовете ще постъпят само тези артефакти, за които се прецени, че притежават безспорни характеристики на автентични движими културни ценности.
Заместник-министър Славов посочи, че днешното събитие е поредното, което демонстрира ефективното взаимодействие и сътрудничество между Министерството на културата и ГДБОП и усилията на множеството наши изтъкнати специалисти и изследователи – историци и археолози. По думите му то показва още веднъж колко е важно сътрудничеството не само между държавните органи в различните страни, но и взаимодействието между специалистите – историците и археолозите, от отделните държави.
Заместник-директорът на ГДБОП Димитър Кангалджиев отбеляза, че всичко това, което днес може да се види в НАИМ-БАН е плод на едно перфектно взаимодействие между всички институции. Той допълни, че към настоящия момент се работи по други две подобни разследвания, отново с чужди партньорски служби.
Доц. Христо Попов отбеляза, че това е успешна операция, от която специалистите са изключително удовлетворени. Според него в страната трябва да се научим, че това е общо наследство и усилията за неговото опазване трябва да бъдат съвместни на всички служби и институции, на самото общество. Днес е една успешна стъпка в тази посока, която демонстрираме, допълни той.
Специалистът-нумизмат на НАИМ-БАН проф. Дочка Аладжова отбеляза, че върнатите монети са 696 и са от различен метал – злато, сребро, мед. По думите й според специалистите от Британския музей една част от предимно златните монети вероятно не са оригинални. Според нея обаче тези, които са ги правили и са преценявали какво да изнесат, са имали ясната представа, че това са монети, които се намират на територията на България. Върнатите артефакти хронологически се отнасят за периода от V – IV в. пр. Хр. до ХVI в. От артефактите от републиканския период тя отбеляза като интересни т. нар. монети форе, чиито ядро е изработено от неблагороден метал и е покрито със сребро. Сред монетите от императорския период тя отебляза като по-ценни един денар на император Август, защото е по-рядък за нашата територия, както и три монети с контрамарки, които се намират само по Римския лимес, включително и в неговата дунавска част.
/ТС/
bta.bg
